За разширяване автономията на университетите, предоставяне на възможност вузовете да осъществяват стопанска дейност, усъвършенстване на критериите за акредитация на висшите училища и увеличаване на финансирането им се обяви проф. Борислав Борисов, заместник-председател на ПП АБВ и дългогодишен ректор на УНСС. Професорът по „Интелектуална собственост” и „Управление на нематериалните активи” е автор на над 100 публикации — в това число монографии, статии, учебници и доклади. На среща в Кърджали с представители на науката и образованието той представи част от приоритетите и мерките, предвидени в програмата на Коалиция АБВ за повишаване качеството на българското висше образование. „На първо място трябва да се разшири автономията на университетите без щампа в техните структури, съобразно характера на обучението. Една е структурата на Техническия университет, друга е в изкуствата. Сега всичко е еднотипно”, подчерта професорът. На университетите трябва да се разреши да осъществяват стопанска дейност, да могат икономически да реализират своя собствен научен продукт”, категоричен бе проф. Борисов. Така ще получат допълнително финансиране без да тежат на държавния бюджет. „България е единствената държава в Европа, в която е забранено на университетите икономически да реализират научната си продукция, коментира зам.-председателят на АБВ. Според него, акредитацията на университетите трябва рязко да се подобри, трябват законови промени, които да не позволяват на един преподавател да се акредитира в повече от един вуз. Така всички фалшиво създадени и акредитирани университети ще отпаднат от само себе си. „Рязко трябва да се повиши финансирането на висшето образование”, категоричен бе професорът. До 2010 г. издръжката от държавата на един студент за година е била 963 лв. През 2010 г. пада на 693 лв. Това е крайно недостатъчно за осигуряване на съвременна материална база и въвеждане на модерни технологии за обучение. „С финансирането е свързано възпроизводството на кадровия потенциал. Потенциалът застарява. Той намалява по чисто биологични причини. Половината от конкурсите се провалят поради това, че статуса, и икономическия, и социалния на преподавателя е нисък и добрите студенти не желаят да стават университетски преподаватели. При това положение ние скоро ще се окажем без преподаватели”, съобщи тревожна тенденция зам.-председателят на АБВ. „Броят на студентите се е увеличил от 1990 г. до днес с 2,4 пъти. Броят на преподавателите – с 1,1 път. За сравнение – едно от нещата, с които Оксфорд привлича студентите е, че на един преподавател се падат двама студенти. Кеймбридж е с трима, Харвард – с пет. УНСС, което като ректор, изведох на 13-то място сред топ 100 на бизнес университетите, е с 40 студенти на един преподавател. Е, дали има разлика дали ще учиш 40 или двама студенти? Това е още един показател за отношението към нашето образование”, каза проф. Борисов. Държавата трябва да си дойде на мястото и в сферата на образованието и науката, категорични са от АБВ. „През 1990 година в България завършват 103 хил. зрелостници. Студенти стават 23 хил. от тях. През 2013 – 2014 г. – завършват 63 хил. зрелостници, а местата държавна поръчка за прием във висшите учебни заведения са 81 хил. Това означава, че всеки с диплома 3,33, само че не е отишъл до университета и не е станал студент. Утре тези студенти ще са бъдещите инженери. Ще проектират мостове или заводи, бъдещите архитекти, лекари. За какво качество на висшето образование говорим?! От посредствен ученик не може да стане силен студент. Той си е посредствен студент и ще бъде посредствен специалист. Къде е логиката на държавата?”, негодува проф. Борисов. Той посочи и друга тревожна статистика. „Европа 20-20 си е поставила за цел за наука да се заделят 3% от БВП. Четири държави сега са го минали този процент, като и четирите са скандинавски, най-големият процент е на Финландия. За България този процент е 0,1%. И каква наука ще направиш с нула цяло и едно?”, запита се реторично професорът. Той огласи само малка част от предвидените в програмата на АБВ мерки за преодоляване на тези несъответствия – увеличаване на държавното финансиране на висшето образование до 1.1% от БВП и на науката – до 1.5% от БВП; увеличаване на заплащането на българските учени и преподаватели, на основата на атестация за индивидуалния принос и качество на образователния и научния продукт; създаване на законодателни и финансови инструменти и стимули, които да привличат частни инвестиции за развитие на технологии и иновации и др.