Тези дни от печат в софийското издателство „Потайниче“ излезе новата книга на поета от Харманли Георги Николов. „Навлизане в миража“. Тя е пета негова стихосбирка и седма за цялото му творчество. Съдържа 52 стихотворения и неин редактор е Гриша Трифонов.
„Навлизане в миража“ е томче любовна лирика с характерните за поезията на Георги Николов тънка ирония и приглушена тъга. „Не съм Пигмалион в любовта, по-скоро съм един Фракенщайн, опитващ се да създаде своята Мери Шели“, казва авторът за книгата си. Лирическият му герой се стреми да материализира миража на любовта във всичките й измерения – от нагнетеното с чувство непонечване към потъването в любовния акт, през уталожената от времето страст до неизбежността на раздялата като оттегляне в себе си с горчива рефлексия за загубата. Оцветени меланхолично стихове, но и изпълнени с копнеж по любовта като сътворение, в което не съществува край на света.
Георги Николов е автор още на стихосбирките “Центурион на прага” (изд. „Христо Ботев“, 1994), “Дактилоскопия на въздушните целувки” (изд. „Захарий Стоянов“, 1998), “Настройване на гледката” (изд. „Макрос“, 2005), „Двойното дъно на небето“(ИК „Жанет 45“, 2014), на сборника с очерци “Срещи от първия вид” (изд. „Захарий Стоянов“, 2002) и на романа “Киноманът” („ЛитерНет“, 2009; изд. „Български писател“, 2010), удостоен с наградата на Съюза на българските писатели за роман – 2011).
Носител е на голямата награда за поезия “Южна пролет” през 1995 г. и на втора награда от националния конкурс за превод на поезия от полски през 1987 г. Втора награда печели и от националния поетичен конкурс “Добромир Тонев” през 2012 г. В съавторство с Божидар Грозев и Валери Начев е номиниран за наградата “Черноризец Храбър” през 2006 г. за материала “Другата смърт на Генчо Стоев”. Член е на СБП и на Литературния кръг „Смисъл“.
Заедно с другата книга на Георги Николов „Двойното дъно но небето“, издадена също т. г. и имала вече премиери в София, Пловдив и Хасково, „ Навлизане в миража“ ще бъде представена за пръв път в Харманли в рамките на бадфеста „Поетични струни“. За двете книги ще говори литературоведът Кирилка Димирева.
Тук предлагаме на вниманието на читателите ни едно от стихотворенията в книгата.
* * *
Говоря ти
със всичките си гласове –
със моя глас, с гласа на папагала
на рамото ми, със вътрешния глас
на вентрилоквиста в мен –
с одрезгавял корем.
С гласа на Христо Фотев ти говоря.
Колко си хубава, господи!
С мълчанието на бухала вглъбен,
с отчаяния крясък на паун,
по морза на кълвача ти говоря.
Говоря ти със всичките си гласове.
Но ти не чуваш,
дори с един свой слух не чуваш
как ти говоря
аз.