Българският учител се подлага на небивали унижения преди да намери мястото си в класната стая

За гнилостта на училищното образование в региона и съмнителните практики при подбор и назначаване на учители, Haskovo.net е получавал множество сигнали и от потърпевши и от свидетели на подобни недостойни сцени. Малко от тях, обаче застават с имената и личността си зад твърденията от страх, че си затварят вратите завинаги към училищната система, за което са учили и инвестирали време и пари. Осмеляват се тези, които са готови да зечеркнат бъдещето си на учител.

Като дългогодишния преподаваел Снежана Димова. Жената дълги години преподавала във вече закритото училище в хасковското село Клокотница, но от 5 години напразно чука на вратата на образователната система, за да издържа себе си и 12-годишния й син, останал и след смъртта на съпруга си. Вдовицата така и не получава шанс.

В открито писмо Снежана споделя за униженията, пред които търсещите работа български учители трябва да преминат, за да получат заветната учителска катедра. Ненаписаното, но казано впоследствие, звучи дори още по-ужасно – изнудване за пари, пренебрегване заради назначения на „мои и твои“ или на политически / етнически правилни хора, гавра с качествата и достойнството на търсещия работа. В едно хасковско училище, в което Снежана кандидатствала за възпитател след 5-ти клас, й поискали квалификация по Български език и математика. При условие, че подобна специалност още не е измислена в българските университети. В друга гимназия пък, я уволнили като учител по Български език след само 1 година, за да назначат човек...който не можел дори да говори чисто български. „В момента нейните ученици са мои частни ученици“ горчиво споделя Снежана, която освен по български може да преподава и по руски. Поради невъзможността за проверка на повечето твърдения, спестяваме имената и публикуваме писмото на Снежана с незначителни съкращения, като повод за размисъл. Haskovo.net изразява готовност да предостави трибуна на всеки, който има мнение по темата.

Скъпи приятели и колеги учители,знам че след тази публикация никога няма да работя като преподавател. В този момент унищожавам 25 години от своето земно съществуване,което се оказа жалко живуркане в една държава, наречена България ,в едно китно южно провинциално градче- Хасково. След като закриха училището, в което работех дълги години, 5 години съм без работа и не мога да се преборя с корупцията в българската образователна СХЕМА. Няма да изброявам всичките квалификационни курсове,които съм завършила и заплатила със собствени средства от заплатата си на микроорганизъм като български будител. Ясно ми е вече,че подобни курсове нямат никаква стойност за подобряване качеството на образованието.
Обърнете внимание на тази моя изповед,защото и моето търпение има лимит,а скоро и лимитът на търпението на българските родители ще се изчерпи.
Най-напред ще ви припомня един цитат от повестта на Любен Каравелов “Маминото детенце”: “-Бобайко,дай и на мене ракийка-казал Неновият наследник… -Пийни си,сине,пийни си, маме.Ако ти тегли сърцето...”.
На второ място ще привлека вниманието на всички върху рекламата на едно училище в Хасковско,публикувана в социалната мрежа :”Училище- пазител на традициите,база за развитие на новаторски идеи-училище с поглед към бъдещето...”.
Ще ме попитате каква е връзката между двата цитата ? Веднага ще ви светна по въпроса.
На 04.09.2014 година ,аз,Снежана Йорданова Димова, смачкана от мизерията и безработицата, вдовица с едно дете, отидох да си подам документите на обявеното вакантно място в това така креативно школо. В 8.30 часа СУТРИНТА в канцеларията,където по всички правила трябва да има служител,който да приема документите на кандидатите,видях това, което ще публикувам и ще видите по-долу.Втрещих се,не изцъклих се е по- точната дума от това, което видях!Търпеливо чаках повече от половин час някой да ми приеме документите. Когато възроптах,изпаднах в още по- конфузна ситуация-навикаха ми се, че им преча да работят. Адреналина на обидата ми се покачи от факта, че започна да ми крещи един ЦИГАНИН,заемащ незнайно каква длъжност в училището.
Към тази изповед прилагам снимка на работната обстановка ,която заснех докато чаках и за по- голяма достоверност входящия номер,под който бяха заведени моите документи/спестяваме снимката поради изтъкнатите по-горе причини б.а./
А сега ще се обърна към големия български писател Любен Каравелов,дано ме чуе в отвъдното,ако не дано ме чуят живите учители,будители,министри,граждани и не на последно място РОДИТЕЛИ : “Колега Каравелов,можеш да се гордееш,че “ пребиваващите” в това училище са чели внимателно, но избирателно Вашата творба.
Препрочитали са я, тя явно е станала тяхна настолна книга. Дано възпитаниците на училището, не са носители и пазители на традицията на Вашия герой Николчо.
Тежко на България,ако има толкова Николчовци!!!
Заявявам отговорно,че тази моя публикация ще стане достояние до всички инстанции и медии.
НЕ СЪЖАЛЯВАМ,АКО СЪМ ЗАСЕГНАЛА НЯКОГО !

Работната обстановка, която заварила Снежана при подаването на документите от последното и кандидатсване/сн. читател/