Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов днес демонстрира категоричност в намерението си да не се коалира с ДПС и препоръча движението да внимава с поведението си оттук нататък. Той мимоходом отбеляза опасността от етнически конфликт. „Етническият конфликт е нещо, което много бързо може да пламне. Искам винаги да имаме едно на ум. Слушах изказванията и предизборните речи в Турция, и ако ДПС не си направи извода, че с подобни действия създава проблем в етническата толерантност, това ще бъде за тяхна сметка“, заяви Борисов на днешната пресконференция. Според него ако повече мюсюлмани гласуват за повече партии, така ще има гаранции за етническия мир.
На практика Борисов в прав текст отправи предупреждение, че етническият мир е в опасност и причината за тази опасност е поведението на ДПС, особено в месеца на предизборната агитация. Факт е, че не само той, но и много други се вторачиха в трибуните, от които лидерите на движението говореха на турски език. Имаше и преброители на автобуси откъм Капитан Андреево, и още повече настръхнали от прогнозния изселнически вот. В Кърджали нямаше бум на гости за Курбан байрама, нито обещаваните от изселническите лидери в Турция 150 000 гласа, за да може ДПС да излъчи поне 48 депутати, се получиха. Но пък именно в Кърджали партийните щабове още се чудят откъде движението вдигна подкрепата си с още 14 000 гласа. Върхът в броя на бюлетините от секциите в Турция от 2009 г. не беше покорен нито на миналогодишния вот, нито на 5 октомври т.г. През 2009 г. южната съседка изпрати 89 446 гласа за ДПС, тогава и партията на Касим дал още не съществуваше, но избирателната активност в България беше 60,2%. На последните избори движението получи подкрепа далеч под очакванията и обещанията – 60 090 души дадоха доверието си на партията, която де факто и де юре няма какво да направи за тяхното битие в Турция. Спрямо изселническия вот от 2013 г. – 63 152 гласа, т.г. ДПС изгуби 3 062 гласа.
Ако се върнем назад в годините и проследим подкрепата за ДПС в числа от първото му участие в избори, те са следните:
1990г. – 368 929 гласа, равни на 6%
1991 г. – 418 168 – 7,60%
1994 г. – 282 711 – 5,40%
1997 г. – 323 429 – 7,60%
2001 г. – 340 395 – 7,45%
2005 г. – 467 400 – 14,07%
2009 г. – 610 521 – 14,45%
2013 г. – 400 466 – 11,31%
2014 г. – 487 134 – 14,87%
Както се вижда, кривата на рейтинга не е особено развълнувана, напротив, от 2005 г. насам параметрите почти се запазват с едно изключение от миналата година. Възможно е ДПС да ползва механизмите на контролирания вот заради съображението, че като нищо може да се окаже втора политическа сила, а това би било попадение в две мишени. Първо, отговорностите за управлението на страната ще се стоварят с огромна тежест върху партия, която представлява не целокупния избирател, а един етнос и малко клиентелисти с български имена. Второ, първото ще превъзбуди националистическите нагласи не само сред политиците, но и сред по-консервативната част на обществото, която още робува на исторически комплекси.
В днешното предупреждение на Бойко Борисов вероятно трябва да разчетем и горните опасения. Но той употреби понятията „етническа толерантност“ и „етнически конфликт“. Борисов не говореше за напрежение, а директно за конфликт, който може да взриви етническия мир. Дали Местан и Борисов не можаха да се разберат след онова „историческо“ кафе в Кърджали, остава зад кулисите. И на кого Местан сякаш рапортуваше в следизборната нощ, когато заговори за евроатлантическите ценности, само той си знае. Оказа се, че той е единственият в политическото ръководство на ДПС, който е наясно и с повода за гордостта си от тоталната подкрепа на ромите. Срещу нея обаче вече има бунтове. Гневът на протестиращите в Кюстендил, Дупница, Ямбол е не поради факта, че Бат Сали е циганин, а че не е местен и че с малко гласове ДПС получава мандати там, където няма никакво влияние. Никой обаче не поставя въпроса за експертизата на въпросните късметлии и доколко те могат да бъдат полезни в пленарната зала и за малкото си избиратели. Нито някой пита за отново избрания депутат Делян Пеевски и за добре напазарувания Полиграфически комбинат, а това е твърде ярка стигма за ДПС. Вероятно стъписването от преразпределението на гласовете е твърде голямо и все още огньовете са локални. Срещу резултатите от „завъртането“ в системата Хеър – Ниймайер се изказа и Бойко Борисов, очевидно стимулиран от драмите в собствената му партия и мандатите й. Монументалното дело на Искра Фидосова и последователката й Мая Манолова със сигурност ще бъде ревизирано от следващия парламент, ако той успее все пак да се задържи и да заработи. Остава въпросът защо Борисов заговори с лексиката на националистическите партии след вота, а преди него обещаваше да даде зам.-министерски постове на 10 мюсюлмани. Да раздаваш порции не е като да носиш отговорността за всички български граждани у нас. Или Борисов е много ядосан на Местан заради посланията на турски по митингите, а той като „човек от народа“ знае какво се харесва на народа, или сега последователно игнорира всички, които очакват покана да го подкрепят. Но тъй като не е в състояние да сформира кабинета сам, залага на тънката антитурска струна и на одобрението от страна на онези, които дълго дрънкат по нея. Но че отбеляза особен принос към стигматизирането на ДПС като опасна и вредна партия, е безспорно.
Остава ДПС сериозно да преразгледа и анализира поведението си, посланията към собствените му избиратели да разширят фокуса си и да излязат от черупката на етническото. Така и слоганът „Свободата е в теб“ като нищо може да стане валиден, но за всички в България. Иначе има да разсъждаваме много доколко може да бъде свободен човек, заключен зад катинарите на собствената си етно-култура, език и битие, без да търси излизане от кръга. Няма такава свобода.
Вилдан Байрамова,кореспондент на БГНЕС в Кърджали
