В Босна и Херцеговина днес се провеждат общи избори. Над 3,2 милиона избиратели ще гласуват за членове на тричленното председателство на страната, за централен парламент и парламенти в двете съставни части на страната - Мюсюлманско-хърватската федерация и Република Сръбска.
Трябва да бъдат избрани още президент и двама вицепрезиденти на Република Сръбска, а в Мюсюлманско-хърватската федерация гласоподавателите ще гласуват и за регионални парламенти в 10 босненски кантона.
За участие в изборите са се регистрирали 65 политически партии, 24 коалиции и 24 независими кандидати. Така в кандидатските листи фигурират цели 7748 имена, от които гласоподавателите трябва да изберат над 500 служители, съобщиха информационните агенции.
Всички партии в Босна и Херцеговина са съгласни, че е необходимо да се извършат промени в конституцията, но имат различни виждания в каква посока да са те. Босненските сърби искат независима държава. Босненските мюсюлмани искат по-централизирана държава. Босненските хървати биха искали също да имат своя мини държава в рамките на Херцеговина.
Основни съперници в Република Сръбска са президентът Милорад Додик и опонентите му от новосъздадената коалиция Съюз за промени, обединени около Сръбската демократическа партия /СДП/, която управляваше по време на войната, а днес продължава да възхвалява Радован Караджич. Додик изгради кампанията си върху обещания за независимост и руска подкрепа. СДП обвинява администрацията на Додик в корупция.
В босненската Хърватско-мюсюлманска федерация съперници са управляващата Социалдемократическа партия, новата партия Демократиечн фронт и Партията на демократичното действие. Страната е в постоянна политическа криза, в основата на която са междуетническите спорове и която практически блокира от 2006 г. функционирането на централните институции на страната, отговарящи най-вече да подготвят страната за присъединяване към ЕС.
Слабата местна икономика допълнително бе разклатена от безпрецедентните наводнения, засегнали страната през май, предизвикали щети на стойност два милиарда евро или 15 процента от БВП.
Безработицата засяга около 44 процента от населението на Босна и Херцеговина и 18 процента от нейните 3,8 милиона жители живеят под прага на бедността. Страната бе разтърсена през февруари от бурни демонстрации срещу властта. Демонстрантите подпалиха правителствени сгради в пет града, както и сградата на президентството на страната в Сараево.
В двете съставни части опозицията разчита на това социално недоволство, за да вземе властта.
Върховният представител на международната общност и други представители на международната общност в Босна и Херцеговина призоваха гражданите да излязат на изборите и да "гласуват за бъдещето".
