Причината българите да сме недоволни от изминалите 25 години демократичен преход е в самите нас. Липсата на обществена памет, липсата на обективен поглед върху развитието на отношенията политика-икономика-медии и честни отношения между управляващи и управлявани правят възможно менторите на задкулисните кръгове с лекота да ни представят като единственото възможна всяка следваща конфигурация на власт.

Всичко това е съчетано със заличаване на истината, че всъщност моделите на управление се повтарят, а единствено изпълнителите се сменят. Краят на 2014 година обаче ни предоставя не само повторение на средата на 2009 година, но този път дори главните герои са същите, макар и опитващи се да се прикрият зад различни роли.

Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов за първи път в новата ни история ще има възможността да влезе в ролята на министър-председател за втори път. Между многото говорене за безалтернативността на съставянето на кабинет заради опасността страната да затъне в още по-дълбока политическа криза, ако изборите бъдат повторени, мнозина не успяват да откроят реалността, а именно, че след 5 октомври 2014 г. България изживява своето "дежа вю" от периода след 5 юли 2009 г.

Преди пет години Борисов излъчи правителство на малцинството, което бе подкрепено от тогавашната "Синя коалиция", РЗС, от Атака, безгласно от ДПС. В опозиция се оказа БСП.

Днес ситуацията с известни нюанси е напълно сходна. След десетина дни на обществото ще бъде сервирано "правителство на консенсуса", начело с Борисов, което ще може да разчита на подкрепата на Реформаторския блок, на Патриотичния фронт, България без цензура. В опозиция ще бъдат БСП и Атака. С голяма вероятност ДПС официално няма да подкрепя правителството, дори ще бъде в ролята на крайна опозиция, но всъщност реалността ще е съвсем различна.

През 2009 г. Борисов обещаваше разследване на злоупотребите на висши кадри на ДПС, включително и на Емел Етем, която ръководеше Министерството на бедствията и авариите, в което заместник-министър бе Делян Пеевски. Днес ГЕРБ е в основата на протестите срещу излъчването на трима депутати от ДПС от Кюстендил, Габрово и Ямбол. И преди пет години, а и сега всичко се прави, за да се внуши, че между двете партии не само не може да има партньорство, а дори са антагонистично настроени една към друга.

През 2009 г. Синята коалиция излъчи няколко кадри, които заеха постове в изпълнителната власт. Заместник-министър на околната среда стана Евдокия Манева, заместник-министър на външните работи Константин Димитров, за съветник на Борисов бе назначена Юлияна Николова. Все лица, за които близостта им до тогавашния лидер на ДСБ Иван Костов не може да бъде поставяна под съмнение. За никого вече не е изненада, че макар и доста зле изиграно, представителите на партиите от Реформаторския блок са способни да обясняват с всевъзможни трикове и несъществуващи принципи предстоящата им подкрепа за правителството на Борисов. Въпросът е единствено да се договорят за постовете, ако може този път да не са само на заместник-министри. Единствено такъв може да е и реалният мотив за изненадващата понеделнишка визита на председателя на ДБГ Меглена Кунева в централата на ГЕРБ. Ситуацията с Божидар Лукарски е още по-ясна, в нея поне няма опит за прикриване на очевидното, че СДС отдавна е изгубил своята идентичност и не е нищо повече от фен-клуб на Борисов. Под предлог, че единственото на Реформаторския блок трябва да бъде запазено Радан Кънев, Петър Москов, Атанас Атанасов и още няколко депутата от ДСБ и Гражданския съвет ще подкрепят кабинет на Борисов. Дори и това да не се случи, то 43-то Народно събрание ще постави рекорд по бързина на разцепление на парламентарните групи. Разбира се, че ако депутатите на ДСБ все пак подкрепят правителство на Борисов, то и те ще разполагат с квота в изпълнителната власт.

"България без цензура" вече не само че не крие готовност да осигури нужните 15 депутатски гласа, които ще са достатъчни за гарантиране на мнозинство от 121 депутата за кворум и за гласуване на правителство, а дори безвъзмездно и жалостно я предоставя. По всичко изглежда, че лидерът на популистката формация Николай Бареков трудно ще повтори феноменалното изпълнение на Яне Янев, който през недалечните 2010-2011-та година първоначално искаше да уволнява Борисов, но след като загуби групата си, бързо се превърна в шумен привърженик на управлението на ГЕРБ. ББЦ едва ли ще получи постове в изпълнителната власт, а и партии от този тип имат друга роля. Те са ценни в Народното събрание, за да осигуряват прокарването на нужните законодателни поправки.

Най-лесна изглежда подкрепата на ГЕРБ от страна на патриотите от Националния фронт за спасение на България и от ВМРО. Всъщност, макар и чрез Атака, днешният лидер на НФСБ Валери Симеонов вече е подкрепял ГЕРБ. Патриотичният фронт гордо ще обясни на своите гласоподаватели, че подкрепят правителството, защото иначе то трябвало да стане заложник на ДПС. Срещу подкрепата си НФСБ и ВМРО ще могат да разчитат на постове, които обаче няма да са във фокуса на общественото внимание. По всяка вероятност, поне двама от депутатите на Валери Симеонов няма да подкрепят правителството, но това няма да е нужно.

От посоченото дотук става ясно, че правителството на Борисов вече има подкрепата на около и над 130 депутата. 84 от самата ГЕРБ, между 23 и 15 от Реформаторския блок, 19 или 17 от Патриотичния фронт, 13-15 от "България без цензура". Именно заради това Лютфи Местан се закани, че ДПС в голяма степен ще е крайна опозиция на кабинета Борисов, ако той приеме подкрепа на крайно-националистически и антиевропейски формации. Това изказване на Местан дава и удобен повод на преговарящите от ГЕРБ Цачева, Стоянова и Бъчварова да поставят като ясно условие пред патриотите да ограничат реториката си против евро-атлантическата ориентация на България.

Докато текат официалните преговори, докато бъдещите крепители на второто правителство на Борисов се опитват да обяснят необяснимото си сходство на идеи, които ги мотивират да гласуват за кабинет на ГЕРБ, то ДПС умело подготви приоритети на бъдещето управление – актуализация на бюджета и разрешаване на ситуацията около КТБ, изграждане на "Южен поток" и гарантиран достъп на икономическите кръгове на ГЕРБ и на ДПС до средствата от европейските фондове. От своя страна и Борисов направи жест на добра воля. Очевидна е невъзможността от постигане на примирие между Цветан Цветанов и Делян Пеевски. Недоизказаното за техните близки отношения в периода 2009-2013 година очевидно е причина, поради която Цветанов ще трябва да преглътне да не е министър на вътрешните работи. Срещу това ДПС няма да се противопостави на реформата в сектор "Сигурност", връщането на ГДБОП в МВР и смяната на главния секретар. ГЕРБ и ДПС имат пълно сходство и в позициите си, че радикална реформа в съдебната система не е нужна, нищо че служебният вицепремиер и министър на правосъдието Христо Иванов обяви именно това за приоритет на своя кратък мандат. ГЕРБ и ДПС имат съвпадение на интересите и по бъдещото развитие на пазара на електроенергия. И двете партии се обявиха за избирането на състава на ДКЕВР от Народното събрание. Разбира се, че и Борисов, и Местан искат изграждането на "Южен поток" да се осъществи при стриктно спазване на европейските правила, а служебното правителство направи услугата да назначи за изпълнителен директор на "Южен поток" – България кадър, който се ползва с доверието на двете партии, най-малкото защото бе начело на "Булгаргаз" в мандата на ГЕРБ. Правителството "Близнашки" направи нужното, за да облекчи в голяма степен бъдещото правителство. На Борисов и министрите му почти няма да им се налага да правят чистки, защото на повечето места те бяха извършени през последните три месеца.

Не на последно място едва ли някой очаква, че 43-то Народно събрание ще има съдбата на 42-рия парламент, в който осигуряването на кворум бе най-трудната задача. Правилникът за работата на депутатите определя, че е нужно присъствието на 121 депутата за осигуряването на кворум. Няма условие, което да изисква толкова да подкрепят едно или друго решение, т.е. със сигурност може да очакваме ключови актове на новия парламент да бъдат гласувани на принципа на "падащия кворум". Така дори на Вежди Рашидов няма да му се наложи да се оттегли от ГЕРБ, които ще (няма да) управляват с ДПС.