Историята на нигерийския доктор Стела Ададевох
Цяла Нигерия си отдъхна, след като беше обявено официално, че в държавата няма повече случаи на заразени със смъртоносния вирус ебола. Една жена е сочена за главен “виновник” за сравнително малките поражения, които страната й понесе след избухването на епидемията в Африка.
БиБиСи разказва историята на д-р Стела Амейо Ададевох, която първа предупреди за опасност от ебола в Нигерия при преглед на пациент от Либерия в болница в столицата Лагос през юли. Вече болният Патрик Сойер пристигнал в страната, макар че не би трябвало да бъде допуснат на територията й.
Интересно е да се отбележи, че в Нигерия никога не е имало случай на заразен с ебола преди това и диагностицирането е наистина забележителна проява на познания.
Освен това д-р Ададевох и колегите й се излагат на изключителен риск, докато лекуват Сойер и предпазват цялата страна от ужасяващата болест. “От деня, в който беше поставена диагнозата, аз и баща ми постоянно поддържахме връзка с майка. Знаехме, че може да се случи най-лошото”, разказва пред БиБиСи единственият син на докторката Банколе Кардосо.
Д-р Ададевох бързо печели първата си битка – да изолира пациента Сойер. “След като разбра, че не може да напусне болницата, този човек стана много агресивен. Изглеждаше, че няма какво да го спре да си тръгне. Крещеше, разкъса банките с кръв, която му преливахме”, споделя един от лекуващите.
Г-н Сойер настоявал да бъде пуснат, за да посети една от популярните местни църкви, където пастори с магически способности лекували дори и неизлечимите болести.
Лично посланикът на Либелия се обадил на д-р Ададевох, за да й окаже натиск да пусне пациента, защото основните му човешки права били нарушени. Но тя била непреклонна, а ръководството на болницата застанало твърдо зад преценката й.
Болният починал в болница, а докторът и 11 нейни колеги се заразили с ебола.
“През първия ден след заразяването си говорихме през стъклена врата, през втория също. Занесох й лични вещи, дрехи, за да се почувства по-уютно. На третия ден вече не ми даваха да се доближа до нея, дори и през стъклена преграда”, споделя синът на д-р Ададевох.
“Дните минаваха, а тя се държеше и оптимизмът, че всичко ще се размине нарастваше постоянно. И тогава дойде денят, в който ни извикаха в болницата и ни казаха, че ситуацията се е променила драстично и майка ми има не дни, а часове живот. Това беше най-съкрушителният момент в живота ми”, проронва Банколе.
Оцелелите служители в болницата също не могат да преживеят загубата на своите колеги. Д-р Ададевох, която е с 21-годишен стаж, е определяна за гений в своята област.
Медиите обявяват Ададевох за национален герой, но синът й не намира сили да чете възхваляващите статии: “Болеше ме изключително много. Но с времето осъзнах какво е направила майка ми, как нейната саможертва спаси страната ни от ужаса, наречен ебола. Как ни се размина злощастната съдба на нашите съседи Гвинея, Либерия и Сиера Леоне”.
Мъката по загубата на родител остава, но синът на доктора е окужарен от нестихващите възхвали за героизма, проявен от майка му. Той е истински горд и се надява стореното от д-р Ададевох да послужи за пример.
вода