По оценка на продължителността на живота си в добро здраве българинът може да бъде определен като ромът на ЕС, пише БТА.

Председателят на Националния статистически институт Сергей Цветарски казва пред БТА, че заради нереалистичната ни оценка на здравето ни се нареждаме в групата на най-продължително живеещите в добро здраве, нищо че според обективната статистика живеем с четири години по-малко от средноевропейския жител.

 "Едно е усещането на швейцарец на 80 години за здравето му и друго е усещането на българина", каза той.

По думите му определено са по-занижени изисквания ни и по-оптимистично оценяваме здравето си спрямо реалното му състояние.

Това според него най-добре се илюстрира с ромската общност в България:

"Те субективно оценяват здравето си като много добро, въпреки че при този етнос е най-ниска средната продължителност на живота - с около десет години по-малка от средната за страната."

На въпрос може ли да се каже, че българите са ромите на ЕС по отношение на показателя продължителност на живот в добро здраве, той отговаря, че и на него му минават такива мисли и това е и вероятно, защото българите повече неглижират здравето си.

Председателят на НСИ смята, че е обосновано да се "гони" изравняване на възрастта на пенсиониране на мъжете и жените въз основа на данните за очакваната продължителност на живота и практиката в ЕС.

Според него в какъв хоризонт обаче това трябва да стане, би трябвало да определят политиците и икономистите.

Цветарски коментира още, че за да са обективни пенсионните разчети, те трябва да бъдат базирани на иконометрични модели, направени съвместно от НСИ и съответните академични и научни институции.

Вчера социалният министър Йордан Христосков заяви, че има вариант за увеличение на пенсиите догодина с 2,4% при прилагане на швейцарското правило.

"След пенсионирането си българинът запазва доброто си здраве за около 8-9 години, а след това има рязък срив", отбеляза Цветарски.

Това, по думите му, вероятно означава, че не се грижим добре за възрастните си хора, когато изпаднат в такава потребност.

През февруари НСИ ще е готов с промените в голямата потребителска кошница.

Обсъжда се в нея да бъдат включени и смартфоните. Ще останат в инфлационната кошница и въведените от миналата година стоки като готови ястия, купени от супермаркети и заведения за обществено хранене, както и автомобилите - нови и стари, малки, средни и големи.