Иван Халачев е от Кърджали, женен, с две деца. Завършва ВИФ-а в София, а след това и Спортната Академия в Москва. През 1992 –ра е бил треньор във Франкфурт, Германия. Взима съдбовното решение да се върне в родното си място и да поеме в ръцете си най-успешният спорт в града край Арда. Така от 1999 г. той е наставник на Небесносините.

 Г-н Халачев стартирахте сезона с две загуби и две победи. Каква е равносметката към момента?

На практика играем с нов отбор. Изисква се време да заиграе отбора както трябва. Започваме да напипваме правилния ритъм и се надявам това нещо във времето да покаже и добри резултати.

Днес Арда Кърдали ще бъде домакин и посреща фаворитите в първенството – Монтана Волей. Ще зарадвате ли феновете на волейбола в Кърджали с победа, ясно е че ще бъде труден мач.

Все пак посрещаме лидерите, които нямат една загуба до момента и направиха добра селекция, но въпреки всичко се надявам да зарадваме нашите привърженици и да се поздравим с победа.

Арда Кърджали е правила доста обрати в мачовете и е поднасяла изненади в последният момент. Това на емоционалната публиката ли се дължи?

Без съмнение домакинският фактор играе много важна роля в представянето на един отбор, като нашият. Все пак, както казват, вкъщи и стените помагат, а една от нашите стени е кърджалийската публика.

В състава на Небесносините има нови попълнения. Сработиха ли се вече момчетата с основният състав на Арда Кърджали?

За да се сработят се иска време. Един отбор за да заиграе както трябва са необходими около три години, за да може да заиграе като отбор. Ние сме още в началото, но мисля че започнахме да напипваме правилният път.

Почти всички състезатели на Арда играят и плажен волейбол. Какви са Вашите предпочитания. Волейбол в зала или на пясъчният корт?

Това са два различни спорта. Единият няма нищо общо с другият. Но за мен и двата са хубави. Възприехме една такава политика нашите състезатели да поддържат форма и лятото, тъй като първенството е по-кратко и мисля че сме оцелили правилната рецепта.

По време на мачовете не показвате емоции, за това и феновете Ви наричат  „Леденият”, но няма как да не преживявате всяка точка, всяка победа или загуба на спортното игрище. Как си налагате този самоконтрол?

Това е едно от качествата, които според мен трябва да притежава един треньор, защото ако реагира прекалено бурно или остро в една ситуация, това несъмнено се придава и върху отборът. За това се стремя да бъда спокоен, което спокойствие се опитвам да предам на отбора, за да покаже и разгърне своите възможности

Само преди седмица на 34 конгрес на Международната Федерация по Волейбол, в Италия, станаха ясни и някои промени. Треньорите вече ще могат да разчитат на 14, а не както беше до сега на 12 играча. До каква степен това е във помощ на треньорите?

По тази система играят много от страните по света и мисля че е добра като система, защото позволява да имаш и по-дълга резервана скамейка и съответно повече опции за смяна на ритъма на един мач и най-вече за нас, например в домакинските срещи ни дава възможност да запишем и млади състезатели, които публиката възприема добре и ги обича. Аз съм за всичките промени, които приеха. За съжаление в България нямаме възможност да се използва тази система Видео Чалъндж, която я има посветовни или по италиански, полски първенства и при при положение, че няма такава система за отчитане,оженката на съдиите става много субективна, тъй като не може да се каже реално къде е нарушението, в коя част на мрежата е то. Дали е в долна или горна, така в крайна сметка се появява един субективизъм, който в определени моменти може да повлияе на играта, на гейма или мача като цяло.

Съжалявате ли за нещо?

Не, не съжалявам за нищо. Занимавам се с това което обичам и ми доставя удоволствие, с това което ми харесва да правя.

Казват, че човек е толкова голям, колкото са големи и мечтите му. Какви са Вашите мечти?

Най-малкото да живеем така, че да не се лишаваме от това, което трябва да притежава един човек или това, което трябва да има. Като треньор мечтите са огромни, но реалността е друга, съобразявам се с нея. Чисто организационно желанието ми е да имаме добри възможности за клуба, да разполагаме с всичко необходимо от организационен характер, но за съжаление реалността е друга, не можем да си позволим много неща.

Вие сте доста зает покрай отбора, остава ли Ви време за развлечение, за музика, за филми, за книги?

За съжаление не. Естеството на работа е такава, че ние работим, когато другите почиват, а през седмицата имаме доста ангажименти от всякакъв характер, защото се занимаваме с доста неща, които един треньор не трябва да върши, но порати тези организационни ограничения се налага да правя всичко сам.

Винаги едното е за сметка на дугото. Работата пред семейството или обратно. Как съчетавате двете неща, как балансирате?

С много компромисни варианти за да могат да бъдат равнопоставени, но все пак да.. съумявам да ги съчетавам. Срещам на 100 % подкрепа в лицето на семейството ми. В това отношение нямам проблем.

Кажете три неща, без които не можете?

Семйството, волейбола и приятелите.

Накъде върви България според Вас?

Не върви нагоре. За съжаление не виждам опция, която ще ни изтегли да вървим нагоре.

А как се виждате след 5 години?

Ситуацията в страната е различна, не съм си правил такива дългосрочни планове.Преди всичко се надявам да съм здрав. Това е най-важното – здравето, след него всичко останало е преходно. Надявам се да се представим добре през този сезон, не само в шампионата, но и за Купата на България, която тази година ще бъде под друга формула, на турнирен принцип. В една зала ще бъдат събрани първите 8 отбора, които ще бъдат разделени на две групи по четири. В групата ще се играе всеки срещу всеки, полуфинал и финал. Дай Боже Арда Кърджали да стигне и до финал.