Конфликтът между израелци и палестинци и бездруго е почти нерешим.  Кървавият атентат срещу синагогата в Ерусалим му придаде обаче опасен  привкус, който може трайно да разруши базата за помирение, твърди Лой  Мъдун.

Нека първо уточним едно: за избиването на беззащитни богомолци в една  синагога не може да има никакво оправдание. Подобно деяние трябва да  бъде осъдено по най-категоричен начин, защото е чисто безсмислен  варварски акт, който поражда единствено отвращение. Кървавото деяние е  кулминационната точка в една серия от атентати, която държи Ерусалим под  напрежение от седмици насам. Според някои наблюдатели става дума за  нещо като "индивидуална интифада".

Индивидуализирането на борбата придава на този почти нерешим  териториален конфликт ново и опасно измерение - и то не само от гледна  точка на сигурността. В крайна сметка подобни терористични акции няма  как да бъдат предотвратени. Опасното в случая е това, че подобно  развитие не се поддава на никакъв политически контрол, а това пък  заплашва да унищожи фундамента на едно бъдещо мирно съвместно  съществуване между израелци и палестинци.

Новата религиозност на конфликта

Още по-опасни биха могли да се окажат трайните политически последици от  отприщилото се насилие - например ако близкоизточният конфликт започне  да се разглежда като някакъв вид "свещена война". Случи ли се това,  намирането на прагматично решение ще бъде още по-трудно, а конфликтът, в  най-лошия случай, ще се окаже наистина нерешим, и то за дълго време.

Всъщност тенденцията за религиозно обагряне на близкоизточния  конфликт не е нова. Особено след Шестдневната война на Израел, религията  започна да играе особено важна роля в региона на Близкия изток. През  последните двайсет години многократно се засили влиянието на  националрелигиозните сили в Израел. А фактическият провал на мирния  процес помогна за утвърждаването на радикално-ислямистките организации в  палестинските земи като силна конкуренция на светската Организация за  освобождение на Палестина /ООП/.

Засилващият се религиозен заряд на близкоизточния конфликт след  нападението над синагогата в Ерусалим, крие нов и твърде опасен  потенциал. Още повече, че до този момент еврейските храмове бяха  оставали незасегнати от целенасочени терористични акции на радикални  палестинци.

Няма алтернатива на двудържавното решение

Все още в Близкия Изток не се води религиозна война. Но е време за  спешни действия, защото ексцесивното строителство на еврейски селища от  правителството на Нетаняху прегражда пътя към постигането на двудържавно  решение. А краят на окупацията се отдалечава като мираж. Всичко това  отслабва позициите на умерените сили от двете страни - на онези, които  се опитват да намерят прагматична формула за излизане от конфликта,  вместо да говорят за "свещена война".

Крайно време е премиерът на Израел Бенямин Нетаняху и палестинският  президент Махмуд Абас да направят всичко, което е по силите им, за да  спрат опасното приплъзване към варварството. Защото нито израелците,  нито палестинците биха имали полза от воденето на една безкрайна  религиозна война в Близкия изток.