Държавен архив в Кърджали представя изложбата  „Първата световна война и отражението и върху населението от Източните Родопи и Западна Тракия”.Тя ще бъде открита на 27 ноември от 17 часа в изложбената зала на архива.

Повод за изготвянето на нзложбата са две тъжни годишнини - 100 години от началото на избухването на Първата световна война и 95 години от подписването на Ньойския договор. Посланието, което отправяме с нея е да бъде извлечена поука от историята. Никога повече да не се търси решаването на спорните междудържавни въпроси чрез военни конфликти. Защото във войната народите на всички страни са губещи,това заяви за Кърджали бг вести директорът на архива Вълчо Златилов

Златилов подчерта,че с оглед на отбелязването на тези две годишнини самата изложба е разделена на две основни части:

В първата част са експонирани таблата, проследяващи последователно различни моменти от избухването на Първата световна война, очертаването на двата воюващи блока, участието на България в нея, Източните Родопи и Западна Тракия по време на войната, Солунското примирие за капитулацията на България. Специално внимание е отделено и на завършекът и, с последвалото подписване на Ньойския договор. Втората част от изложбата представя съпротивата на населението на Западна Тракия и Източните Родопи срещу решението на Великите сили за предаване на Западна Тракия на Гърция. Маркирани са мирните и военните средства, които са използвани като форма на оказване на съпротивата – от демонстрации и митинги до въоръжени сблъсъци и конфликти. Както и продължилите и през четиридесетте години на века опити за въздействие над Обществото на народите за отмяна на клаузите на Ньойския договор по отношение на България.

В изложбата са използвани като основа документи от фондовете на ЦДИА, ЦВИА, Държавен архив – Кърджали, Научния архив на БАН. Това е отразено в исковите данни и анотациите под снимките.

Първата част на изложбата има по-скоро илюстративен характер. В нея са изложени по-познати ни от историята факти. Експонирани са дигитални копия на двата основни документи от участието на България във войната: Манифеста на цар Фердинанд за обявяването на война на Сърбия и Ратификацията на Ньойския договор от Народното събрание на България, които се съхраняват в Централен държавен архив - София. Като илюстрации са използвани предимно оригинални снимки за войната, съхранявани в Държавен архив – Кърджали, но и много снимки от други архиви, разкрити вече на ниво документ в Информационната система на държавните архиви. В изложбата са дадени някои цифрови данни за жертвите от войната, но не е предадено в целия му размер ужасът, нещастието, мизерията и мъките, на които са подложени хората във войната за задоволяване на реваншистките амбиции на монархията, и за сметка на обогатяването на една безсъвестна и безмилостна прослойка, натрупала във войната цели състояния. Втората част на изложбата носи истински познавателен характер. В нея наред с данни за многобройните широко провеждани в страната ни мирни протести срещу Ньойския договор се представят недостатъчно познати исторически факти от въоръжената съпротива на българи и турци срещу решението на Великите сили за окупацията на Тракия от Гърция и прилагането на Ньойския договор. В наши дни тази въоръжена съпротива е трудно разбираема, но в онези години след кървавите времена на Междусъюзническата война, когато по думите на авторите на Карнегиевата анкета от 1914 г. „духовете от ада са били пуснати на свобода”,българи и турци са били заедно,както по време на Първата световна война. Временното управление на Тракия от съюзническата армия начело с ген. Шарпи е донесло известно успокоение, но моментът на изтеглянето и предизвиква неописуем страх и ужас. И тук местните българи и турци се обединяват и създават българо-турско „Временно правителство на националната защита”, българо – турска Тракийска армия към правителството, и предприемат сражения с окупационните сили,поясни Вълчо Златилов.

В изложбата са показани малко известни документи като: Декларацията за обявяването на автономията на Западна Тракия до ген. Шарпи /на френски език, от ЦДА/ с данни за състава на българо-турското правителство в областта, позивите до българите и турците в Западна Тракия за включването им в армията на българо-турското правителство/от ЦВИА/, телеграмите до бюрото по печата от Централния щаб на въоръжените сили на ВПНЗ /от Научния архив на БАН/. След разгрома на въоръжената съпротива на българското и турското население от Западна Тракия започва истинско гонение от страна на гръцките власти спрямо българите и турците в областта, довела до физическото унищожаване на много от тях и до обезбългаряването й. Не случайно един наблюдател на тези събития възкликва: „Ако французите бяха останали в Западна Тракия” нито един българин нямаше да се изсели”. Представени са последиците от Ньойския договор за Източните Родопи: Бежанската вълна, Разбойничеството, Икономически последици – лишаване на населението от поминъка му,

продължилата съпротива срещу Ньойския договор от страна на бежанските дружества и създаването на българо – турската Вътрешна тракийска революционна организация в България през 1922 г., - продължител на дейността на ВПНЗ.

Кърджали бг вести

Вълчо Златилов