За днешния млад човек най-важните неща са да изглежда добре (85% от анкетираните), да има кариера (75%) и да бъде независим (80%) и отговорен (72%). Това показва изследване на "Галъп интернешънъл" сред 1030 души на възраст между 14 и 27 години. Данните са послужили за книгата "Младите хора в европейска България – социологически портрет 2014 г" на проф. Петър-Емил Митев и доц.д-р Сийка Ковачева. Проучването е предоставено на "Дневник" от фондация "Фридрих Еберт".
Гражданските инициативи (27%) и политическата активност (24%) остават далеч назад, изпреварени от марковите дрехи, висшето образование и спорта (всички с около 60%). През 2014 г. пушенето на марихуана вече не е символ на престиж и повечето го определят като "старомодно" или "не толкова актуално" (63%).
Макар че нямат доверие във властта и не са политически активни,
младите българи искат да се развиват, работят и създадат семейство в България
Трудът се е фокусирал върху ценностите на младите и тяхното отношение към труда, политиката, образованието, семейството и емиграцията. Специална глава е отделена за оптимизма и страховете на младежите, свързани с България и развитието им тук.
Семейството остава традиционна ценност
макар и да отстъпва на кариерата (само 5% не искат сериозна връзка в бъдеще). Различното в сравнение с предишните поколения е не очакването да се създаде дом или не, а какви да бъдат формите на бъдещото семейство. За младите хора у нас то не е непременно брачна връзка между двама от различен пол с дете, а по-скоро се дефинира като съвместен живот с постоянен партньор. Повечето обаче нямат ясни планове.
По-голямата част от хората между 14 и 27 години предпочитат частния сектор
пред държавния (51 срещу 35%), макар да са наясно, че той е по-несигурен. Това може да се обясни с разликите в месечното заплащане. Масово младежите получават ниски заплати (до 400 лв) , а само 7% - над 1000 лв. 68% биха избрали безинтересна, но добре платена работа, докато 24% поставят заплатата на второ място. Въпреки това условията за социално-професионалния старт на младите хора се изменят като цяло в положителна насока.
Близо половината анкетирани са готови да направят морален компромис в името на успеха. Разпространено остава и разбирането за "връзките" като начин за постигане на кариера (30%). И все пак, при повечето младежи (около 45%) личните отговорност и усилия се определят като най-важни фактори за "успеха в живота".
Авторите на изследването наблягат на все по-задълбочаващото се
"политическо отчуждение"
Младите избиратели на възраст до 27 години са най-пасивната възрастова група – едва 35% са гласували, и то не на всички избори (от тях 27% гласуват редовно). Това може да се обясни с масовата липса на доверие спрямо две основни институции – парламента и правителството (само 13% са отговорили с "Пълно доверие" или "В известна степен"). Най-уважаваната институция пък е Европейският съд по правата на човека (малко над 40%). Мнението на младите хора за бъдещето на България е разтроено: една трета вярва, че ще има значими положителни промени в близка перспектива, друга третина не мисли, че животът в страната ще се промени през следващите години, а останалата третина е скептично или негативно настроена.
Най-големите страхове на хората между 14 и 27 години са свързани с безработицата (най-важен проблем за 70%), бедността (65%) и трудовата несигурност (57%). Въпреки това, процентът на отказали се да емигрират се е повишил чувствително (от 14% за 2002 г на 47% за 2014) и около половината младежи биха останали в България, вярвайки във възможността за едно по-добро бъдеще.
