Роден е през 1958 г. в Кърджали. Завършил е Военноморското училище във Варна със специалност инженер-навигатор. Бил е кмет на Димитровград, бивш областен на Хасково и бивш министър на отбраната в кабинета „Орешарски“. Доскоро бе говорител на БСП, бивш председател и зам.-председател на ПГ на левицата. Депутат във всички парламенти - от 37-ото НС досега. Допреди няколко седмици в продължение на 14 години бе член на ИБ на БСП.
Изолират ли ви другарите в партията, г-н Найденов, заради позицията ви, че БСП е трябвало да се коалира с ГЕРБ? Чувствате ли се като предател?
- Не. Все още не чувствам изолация и се надявам да не се стигне дотам. Още повече че не виждам основания за това. Погрешно е различията в мненията да се приемат като израз на непримиримост и едва ли не на война от моя страна.
- Според ръководството на БСП само вие и Георги Гергов сте за коалиция с Бойко Борисов и вашите мнения са спорадични, провокирани от лични амбиции. Така ли е?
- За съжаление на мен тези похвати в политиката са ми достатъчно познати. Това слагане на клеймо - кинжал, предател, член на някаква вътрешна опозиция в БСП, която непременно е обладана от някакви лични амбиции, е абсолютно несъстоятелно. Отвратително е. Силно се надявам, че няма толкова елементарно да се търси обяснение за различията, които съществуват в БСП. Прекалено жалко е, след като толкова време сме заедно в ИБ, сега ръководството да реагира първосигнално: „Ето, той е озлобен, огорчен, обладан от лични амбиции, властови и с оглед на предстоящия конгрес, затова заема такава позиция или говори пред медиите.“ Никога не съм се страхувал или спирал да изразявам своето мнение, макар то да е било различно от това на състава на Изпълнителното бюро. Затова има достатъчно свидетелства в стенограмите от заседанията.
- Защо смятате, че БСП трябваше да се коалира с ГЕРБ? Ваши съпартийци заявиха, че това би бил унищожителен ход за столетницата.
- Не мисля, че това е само моя позиция. Основания за това ми дават многото разговори, които водих и през последните дни с представителите на различните общински организации във Варненската област. След като казах публично какво мисля, много хора ми се обадиха, за да ме поздравят. Получавам и есемеси в подкрепа. Коментарът, че мнението ми е спорадично, че едва ли не никой друг не го споделя, просто не е верен. Мисля, че държавата се намира в сериозна криза от всяка гледна точка – икономическа, демографска, духовна. Налице е криза на доверието. В такава ситуация има нужда от отговорни действия. Ние сме на прага да вземем съдбоносни решения - вървим ли наистина по пътя към модернизацията на България, към напредък, или оставаме в тинята, в която сме толкова дълго време. Очевидно, ако имаме това схващане, трябваше да отидем на преговори с ГЕРБ с нагласата, че е възможно да бъдат направени някакви компромиси с нашите 14 червени линии. Не виждам нищо драматично да се седне на разговори на основата на тези приоритети и на базата на постигнатите резултати след това, да бяхме се допитали до партийните структури дали приемат някакви отстъпки. Ако въобще сме готови на компромиси. Но всичко това вече е в миналото и е пропуснат шанс.
- След провала на кабинета „Орешарски“ с какво лице БСП можеше отново да претендира за властта?
- За мен схващането, че трупаме негативи в управлението че не е необходимо да поемаме отговорност, участвайки в правителството, че видите ли, поредното участие в коалиция, този път доминирана от ГЕРБ, за пореден път ще разпилее крехкото доверие, с което се ползваме, е неуместно в този момент. То може да има логика, но в друга ситуация, ако не бяхме в кризата, в която е държавата. Как ще реализираме своите приоритети – предизвикателствата с премахване на огромното неравенство, с бедността и мизерията, с усещането за несправедливост. Как точно? Вън от управлението няма как да стане. Когато от едната страна имаш протегната ръка, въпросът е защо не я приемаш?
- Имате предвид предложението към Михаил Миков да стане шеф на парламента ли?
- То беше елемент на цялостното предложение за участие в едно съвместно управление. Или поне аз така го възприемам. За мен стои големият въпрос - в крайна сметка БСП има ли вече смелостта да се стреми към управление, за да реализира своите политики, цели и амбиции, или ще стои в позиция на партия, съзерцаваща сама себе си, занимаваща се със своите вътрешнопартийни проблеми, оставайки по този начин в изолация.
- Има ли такъв риск от изолация за БСП от политическия живот?
- Да. Има риск да станем малка спретната партия, от която нищо не зависи. Рискуваме не просто да не сме незаобиколим политически фактор, а изобщо да не бъдем фактор в обществения и в политическия живот.
- Михаил Миков твърди, че докато е в опозиция, БСП ще се изчисти от клиентелата.
- Ама ние толкова дълго чистим тая клиентела, че това твърдение, признавам си, ми звучи като клише. Този аргумент не звучи сериозно. Нали вече четири години бяхме в опозиция. За тези 14 месеца в управлението едва ли се е натрупала толкова голяма клиентела, че тоново да я чистим четири години.
- Защо точно вас отстрани от Изпълнителното бюро на БСП Михаил Миков?
- Достатъчно дълго съм бил в ИБ (от 1998 г.), че да не приемам като драма изваждането ми от състава на ръководството. Трудно ми е да намеря обяснение. Мога само да гадая. Вероятно става дума за едно натрупване на различия, които правят невъзможно оставането ми в бюрото. Може би причина за отстраняването ми е и фактът, че аз не го подкрепих за лидер на партията.
- Правилен ли е курсът към по-задълбочено олевяване на БСП, който пое новото ръководство?
- Сегашното ръководството на БСП твърди, че това е правилната посоката, в която трябва да вървим в бъдеще. Според мен по начина, по който се дефинира това олевяване, с риториката, с която то се пред ставя, рискуваме да се окажем на пистата сами с „Атака“. Състезавайки се и съизмервайки се само с партията на Волен Сидеров. Необходимостта от промяна в посланията и модернизирането на партията нямат алтернатива. Сега се сещам, че парадоксално в един от документите на Националния съвет като причина за провала ни на изборите беше посочена проевропейската позиция, заета от министрите на БСП в кабинета „Орешарски“ по повод на кризата в Украйна. Това звучи абсурдно. Особено след като бившият председател на партията Сергей Станишев е лидер на ПЕС. Каква друга да бъде позицията на правителството освен проевропейска.
- Каква за вас е причината за загубата на парламентарните избори?
- Първо, лошото ни вътрешнопартийното състояние. Включително създаденото напрежение по време на номинациите за водачи на листи. После това беше пренесено в предизборната кампания. Едва ли ще постигнем оздравяването на партията, вървейки само по пътя на провеждане на конференции в 19 от организациите. Те не изчерпват проблемите с вътрешнопартийното обновление, преструктуриране в някаква степен и промяна, които са необходими. Друга причина за катастрофалната ни загуба бе заложена в характера на кампанията. Ние не променяме начина, по които водим тази кампания. Срещаме се основно с партийни организации вместо с обикновените хора. Според мен трябва да променим посланията си. Те трябва да са ориентирани към различните професионални и социални групи. Изпускаме от своето внимание активните хора, изтърваваме младите хора. Трябва да търсим друг тип платформи и програми. Сегашните остават неразбираеми, непрочетени и абсолютно непотребни. Хората не се интересуват от тях. Те искат десет прости неща, които да отговарят на техните ежедневни проблеми и начини за решаването им.
Третата причина е, че позволихме да бъдем пакетирани с ДПС без възможността да очертаем ролята си в управлението. Бяхме сведени едва ли не до придатък в управлението, което не е вярно. Това със сигурност ни донесе негативи. Но нека да не се самозалъгваме, че понякога ДПС просто служи като универсално извинение на слабостта, която проявяваме.
- Не е ли време партията да се отърси от миналото си на наследник на БКП?
- Не бива да забравяме своето минало, но не бива да оставаме в него. Аз се страхувам, че БСП е на път да остане в тази зона. Не можем да се отлепим от образа си на стара и архаична партия, която няма модерни послания и която не е в състояние да предложи нещо ново и атрактивно. Една голяма част от младите хора, към които искаме да адресираме нашите послания, не могат да свържат перспективата за своята личност и професионална реализация.
- По-остри ли са конфликтите в партията сега, при Михаил Миков, отколкото докато Сергей Станишев бе лидер на БСП? Вие в кой отбор сте – на червените феодали или на богатите младоци?
- Аз не съм в нито един отбор. Тези определения не ми допадат. Не виждам да ме пришиват към един или друг лагер. Аз имам своето мнение и не искам етикети. Не бих казал, че има повече конфликти. Но имаше друго очакване за сериозни промени в БСП. Това, което се случва, е продукт на липсата на такива промени. Със сигурност част от промяната на лицата в ИБ е някаква стъпка. Но извинявайте, необходимостта от промени не може да се изчерпи само с трима души.
- Ако бяхте на мястото на Михаил Миков, как щяхте да действате?
- Не ме карайте с отговора си на този въпрос да попадна сред хората, клеймосани като обладани от амбицията да стават председатели.
- Тоест вие нямате такава амбиция?
- Няма да отговоря на този въпрос.
- Трябва ли БСП да търси АБВ за бъдещо партньорство?
- Да, БСП трябва да гради мостове за партньорства и взаимодействия с АБВ. Независимо от огорчението и личните ни усещания по отношение на хората в АБВ и на АБВ като партия. Но те са факт. Включително и заради това, че според оценки на различни анализатори близо 90 000 от гласовете, които традиционно са били за БСП, са се отлели от нас и са отишли при тях. Общо 200 000 гласоподаватели, които са гласували преди за нас, сега са избрали други партии. 120 000 са отишли към други леви парти. Тези хора очевидно не са дочакали и няма да дочакат управление, което да бъде доминирано от БСП.
- Знаете ли кой е получавал по 40 000 лв. месечно за консултантски услуги от КТБ?
- Не, но искам да науча. Не съм аз. Нямам адвокатска кантора.
Галина ДИМОВА
