Паско Тошев Запрянов е роден през 1965 година в Хасково. Смята се обаче за бодровец, откъдето са корените му. Завършил е Спортното училище в Хасково със специалност “борба класически стил”. След това завършва Висшия селскоспопански институт в Пловдив, където се дипломира като инженер агроном. Работил е като агроном, председател и ликвидатор на земеделска кооперация. В момента е безработен, изхранва се с инцидентни назначения. И води множество дела, най-вече срещу съдии. Съдил е общината в Димитровград, Националната агенция по приходите, прокуратурата и дори съдебен изпълнител. Превърнал се е истински кошмар за Темида в Хасковско.

- Господин Запрянов, колко дела сте спечелил и колко сте загубил?

- Четири пъти осъдих председателя на районния съд в Димитровград, два пъти прокуратурата и веднъж Националната агенция по приходите, два пъти общината в Димитровград, веднъж дори осъдих съдия-изпълнител. Не можах да осъдя председателя на Окръжния съд в Хасково Миглена Тянкова. Всъщност на първа инстанция – в административен съд Хасково я осъдих, но после ВАС отмени решението. Да отбележа, че единият съдия от тричленния състав на ВАС беше на особено мнение, тоест не беше съгласен с решението. Гласовете бяха два срещу един и така не можах да я осъдя.

- За какво се съдехте с Тянкова?

- Според Закона за гражданска регистрация всеки гражданин се идентифицира с трите си имена. Допускат се изключения в редица случаи – човек да има две имена или четири. Но изключенията са описани подробно в закона. В съдебните актове в хасковския окръжен съд обаче фигурират само двете имена на съдиите, а те не попадат сред изключенията. Това превръща съдебните им актове в невалидни. В сайта на ХОС магистратите също фигурират с двете си имена. В сайта на кържалийския окръжен съд например са с трите си имена. Аз поисках от Тянкова по закона за достъп до обществена информация списък с трите имена на съдиите. Попитах и защо в сайта липсват техните декларации за конфликт на интереси, също задължително публични по закон.

По това време Тянкова беше в отпуск, нейната заместничка ми отказа информацията. Обжалвах пред административния съд и там се произнесоха с решение, с което осъждат председателя на Окръжния съд да ми даде исканата информация. ВАС обаче го отмени. Тогава в София се разгоря голяма дискусия, главно и заради особеното мнение на съдия от състава.

- В един разговор преди време с Миглена Тянкова тя ми спомена, че декларациите за конфликт на интереси на съдиите са махнати от сайта на съда по инструкция от Висшия съдебен съвет.

- Не знам за такава инструкция. Знам обаче, че към настоящия момент Незабравка Стоева от Инспектората към Висшия съдебен съвет проверява защо в сайта на ХОС тези декларациите липсват. В сайтовете на други съдилища ги има.

- А председателя на съда в Димитровград защо съдихте?

- Осъдих го четири пъти. Там сагата е много дълга. Оттам всъщност започна и битката ми с Темида. Имах едно частно наказателно дело – съдех едни хора за клевета. Това дело се мота из залите с години, тук го спечеля, там го загубя. Та като се разрових из съдебните книжа открих, че тези дела се образуват без писмено разпореждане от председателя на съда, което е нарушение на правилата.

- Това изглежда доста незначителна подробност. Толкова ли е важно?

- Важно е, защото това означава, че всяко едно съдебно деловодство (това са все пак обикновени чиновници) може да си образува дела както си иска. Тогава председател на съда в Димитровград беше друг магистрат, преди сегашния Иван Маринов. Подадох искова молба до съда в Хасково, насрочиха дело в Окръжния съд, но аз поисках отвод на всички съдии от ХОС. Причината бе, че са в колегиални отношения с шефа на съда в Димитровград. И те се отведоха. Всички.

Пратиха делото в Кърджали. На определената дата аз отивам там, но виждам в коридора Иван Маринов. После обаче в залата не го видях. Разпитах и разбрах, че е влязъл в кабинета на председателя на съда.

Затова влязох в съдебната зала и поисках да прекратят процеса. Отказаха ми. Тогава предложих (иронично) направо да отидем в кабинета на председателя, така и двете страни в процеса ще присъстват. И това отказаха. Е, така ли ще се раздава правосъдие, питам аз?

Като се върнах в Димитровград, подадох в районния съд искане по закона за достъп до обществена информация – да ми отговорят в качеството си на какъв Иван Маринов е бил на тази дата в Кърджали, в командировка ли е бил? Заместникът му ми отказа информацията, аз обжалвах в административния съд в Хасково и там го осъдих.

- И какво се оказа?

- Отговориха ми, че на тази дата Иван Маринов е бил в отпуск.

- А Националната агенция по приходите защо погнахте?

- Заради давността на глобите. Например имате глоба от КАТ, но ако не си платите, преписката отива в НАП за принудително събиране. Какъв обаче е давностният срок за това?

- Мисля, че е 5 години.

- Да, ама не. Срокът е 2 години. Имам влязло в сила съдебно решение по този казус, нека хората да знаят. То е от 30 октомври 2014 година на Пловдивския административен съд.

Досега масово се смяташе, че срокът е петгодишен, освен, както пише в техните наредби “в закон не е предвиден по-кратък срок”. И се приемаше, че няма закон, който да предвижда по-къс срок. Да, ама има. Това е Законът за административните нарушения и наказания, където пише, че глобите се събират в 2-годишен срок. След това се смята, че дългът е погасен по давност и не подлежи на принудително изпълнение.

- Струва ми се, че принудителното изпълнение си продължава и след 2-годишния срок и досега?

- Възможно е. Но всеки, който има подобен проблем, може да намери решението на Административен съд Пловдив, което е влязло в сила и на основание на този акт да поиска задължението му да се погаси по давност, ако е преминало 2-годишния срок.

- Данъчните сигурно ще ви намразят. А общината? Нея за какво?

- И този казус засяга много хора. Става дума за автомобилите, които през 2006 година бяха дерегистрирани служебно със смяната на регистрационните табели на колите, ако си спомняте. Тогава колите на тези, които не смениха номерата им, бяха свалени от регистрация по служебен ред. И какво се получава? Хващат човек, който си кара колата със стария, черния номер, и го глобяват 200 лева и няколко месеца лишаване от правоуправление. Съдът потвърждава глобата, защото е нарушение.

В същото време от общината ми изпращат писмо да си платя данъка на кола, служебно дерегистрирана през 2006 година. А за МПС, което не е регистрирано, данък не се дължи. То просто не може да се шофира по пътищата. Но съд потвърждава, че общината е в правото си да иска данък. И се получава двоен стандарт – в единия случай е дерегистрирано и те глобяват, че управляваш МПС-то, в другия пак е дерегистрирано, но трябва да му платиш данъка. Кое е вярното? И то при положение, че, както казах, за нерегистрирано МПС данък не се дължи.

Сега очаквам решение по това дело във ВАС. Това засяга един милион и 56 000 МПС-та в страната, дерегистрирани през 2006 година. Само в община Димитровград са около 4000 такива. Нека хората да знаят.

- На кого готвите следващата секира?

- За общината. Ще я съдя за неправомерно определяне на такса смет.

- Какво ви мотивира да се захванете с такива тежки и продължителни процедури като съдебните? Какво печелите?

- Ами в момента съм безработен. Прехранвам се с инцидентни ангажименти. Пък и виждам колко много несправедливост има в живота ни и се ядосвам.

- Предполагам не смятате, че ще промените системата?

- Не съм толкова наивен. Системата е направо бетонирана. И бълва непрекъснато корупция. Но всеки  човек трябва да знае и защитава правата си. 

- Съд до дупка, така ли?

- Както виждате, не е невъзможно да се победи системата, макар и в отделни случаи. Но нека всеки защити правата си, а пък управляващите да си направят сметката.

- Сега се говори за реформа в съдебната система. Какво е най-важно да се промени?

- Необходима е много дълбока и всеобхватна реформа. Аз знам много случаи на съдии, включително във Върховния съд, които при едни и същи казуси веднъж решават едно, в друг случай постановяват точно обратното. Ами че дори Висшия съдебен съвет, ръководния орган на съдебната система, бълва корупция. Например те са решили, че сумите от съдебните глоби постъпват в полза на съда. Тоест на самите тях. И те самите си определят размера на заплатите. Това какво е? Отявлена корупционна схема. Ние парламентарна република ли сме или съдийска държава? Според мен парите от глобите и съдебните такси трябва да отиват в бюджета на държавата.

- Магистратите и сега явно не ви обичат особено, но след това интервю вероятно ще ви намразят съвсем.

- Нищо чудно.

Интервю на Тодор Кръшков             

Паско Запрянов с поредната папка в ръце

Паско Тошев Запрянов с част от съдебния си архив. Досега е инкасирал само една загуба - от шефката на Окръжния съд в Хасково Миглена Тянкова, при това с резултат 2:1