Националният исторически музей (НИМ) ще изработи точни копия на короните на българските средновековни царе и царици - от злато и скъпоценни камъни - рубини и изумруди.
По волята на съдбата и историята короните на българските средновековни владетели са загубени. Короната на Крумовата династия, носена до 971 г. е отнесена във Византия и там следите и се губят. Същото се е случило и с короната на цар Самуил в 1018 г.
Не знаем какво се е случило с короната на цар Петър, с която е бил обявен за цар на България в 1185 г., но в 1204 г. цар Калоян е получил корона от папа Инокентий ІІІ, която носят всички български царе до падането на България под османска власт в края на ХІV век. Тя вероятно е взета от турците при пленяването на цар Иван Шишман в Никопол през 1395 г. Следите и също се губят.
Царете на Третата българска държава нямат корони. През 1908 г. Фердинанд е бил обявен за български цар, като е увенчан с короната на Търновския митрополит в църквата на старопрестолния град „Св.40 мъченици".
Копията (на царската корона и на царицата), които ще бъдат направени в НИМ, ще имат за модел доста подробните изображения на степониписите в Боянската църква, миниатюрата в Лондонското Четвероевангелие, Костницата в Бачковския манастир и т.н.
Повечето корони в европейските дворове имат същата съдба и това, което се показва в музеите, са съвременни копия. Включително и прочутата корона на Унгарското кралство - короната на св. Ищван, пред която унгарците благоговеят.
Националният исторически музей ще направи копията със свои средства, като ще разчита и на родолюбиви спонсори в материали - злато, сребро, скъпоценни камъни, бисери.
Рояль