Случайността е особено животно. То рядко се появява в живота ни, но когато ни връхлети, се чудим дали някой там горе не си прави странни шегички с нас. Някои от следващите случаи наистина изглеждат като прищевки на космически майтапчия (с малко извратено чувство за хумор).
Вярвате или не, случайност или промисъл, obekti.bg разказва десет от най-странните прищевки на съдбата:

1. Вълшебният куршум
През 1883 г. подобно на много мъже преди и след него Хенри Зигланд напуснал своята любима и, уви, подобно на много жени тя не успяла да понесе раздялата и сложила край на живота си. Братът на момичето решил да отмъсти и прострелял Зигланд, след което сложил край на живота си със същия пистолет. Неверният любовник обаче оцелял – куршумът одраскал лицето му и се забил в близкото дърво. Тривиалното обаче приключва тук, за да отстъпи място на абсурда.
Зигланд сигурно си е мислел, че е измамил съдбата, и след няколко години решил да отсече дървото. За улеснение обаче решил да използва необичаен метод за сечене, а именно няколко пръчки динамит. В резултат на взривната вълна куршумът отхвръкнал и поразил смъртоносно Хенри Зигланд. Как после да не обичаш иронията?

2. Падащото бебе
През 1930 г. американецът Джоузеф Фиглок се разхождал по улиците на Детройт, когато върху него от небесата връхлетяло бебе. Пеленачето се изтърсило от отворен прозорец в близката сграда, и то от солидна височина. За щастие Джоузеф и бебето оцелели без сериозни наранявания. Фиглок най-вероятно се е почувствал изключително горд от това, че със самото си присъствие е успял да спаси един невръстен живот. Точно една година по-късно обаче същото бебе отново се оказало в ръцете му, след като отново успяло да падне от същия прозорец. Само можем да гадаем какво му е минало през главата тогава. Съвпадението си го бива, но в цялата история може би най-безумна е немарливостта на майката.

3. Марк Твен и кометата
Самюъл Клемънс, познат повече под псевдонима Марк Твен, наистина е роден под щастлива звезда и по-точно под знака на Халеевата комета. Великият писател идва на този свят на 30 ноември 1835 г. по време на едно от цикличните посещения на Халеевата комета във вътрешността на Слънчевата система. Бащата на Том Сойер често казвал, че е дошъл и ще си отиде заедно с кометата. Предсказанието се сбъдва и Марк Твен умира на 21 април 1910 г. – ден след като кометата се завръща. Случайност или не – в идеята за душата като пътник в Космоса има много романтика, изключително подходяща за творец от неговия ранг.

4. Каръкът късметлия
Франo Сeлaк също се родил под щастлива звезда, макар че през по-голямата част от живота си едва ли е мислел така. Неговият случай е наистина уникален. Или по-скоро случаи – защото Сeлaк, хърватски учител по музика, бил нещо като магнит за катастрофи.
Първият епизод от сагата бил през студения януари на 1962 г. Влакът, с който Селак пътувал към Дубровник, дерайлирал в близката ледена река. 17 пътници се простили с живота си, но учителят по музика се отървал само със счупена ръка и уплах. Това било началото на едно епично надбягване със смъртта.
Година по-късно, докато пътувал със самолет, една от вратите изведнъж се откъснала и Сeлaк бил засмукан от декомпресията извън самолета! В инцидента загинали 19 пасажери, но хърватинът се спасил, падайки в купчина сено! През следващите години Сeлaк преживява автобусна катастрофа, колата му два пъти се подпалва, докато той е в нея, а през 1995 г. едва се спасява, след като се врязва в мантинелата, за да избегне камион, който се движи срещу него. Мъжът буквално кацнал на едно дърво, а колата му се взривила стотина метра по-надолу в падината.
След последния случай екстремните преживелици на учителя престанали. Е, почти. Очевидно за да изравни везните, Бог решил да потупа Франo Сeлaк по рамото и през 2003 г. преподавателят по музика спечелил 1 милион долара от хърватската лотария. Думите бледнеят...

5. Рой Съливан - електроупорният
Какъв според вас е статистическият шанс да ви удари мълния? Различни източници го определят като 1 на 80 000. Не е 1 на милион, но все пак е пренебрежимо малък, нали все пак казват, че мълния не падала два пъти на едно място.
Рой Съливан, горски рейнджър от САЩ, е на друго мнение. В периода 1942–1977 г. стрелите на гръмовержеца го поразяват седем пъти, подпалват косата и веждите му, изкълчват глезена му и му причиняват различни обгаряния. За капак на всичко мълния удря и жена му. Заради необикновената си „дарба” да привлича небесното електричество Съливан заслужено влиза в книгата на рекордите „Гинес”.

6. Фаталното такси
Юли 1975 г. Такси блъска 17-годишния Ерскин Лорънс на остров Бермуда, докато младежът кара скутера си. Трагичният инцидент едва ли щеше да се различава от хиляди други ПТП-та по света, ако не беше фактът, че братът на Ерскин е бил блъснат от същото такси година преди нещастието. Не само това – и двата инцидента стават на една и съща улица, като и двата пъти таксито е карано от същия шофьор и превозва един и същи пътник. И двамата братя умират на 17 години. А казват, че такива неща ставали само по филмите.

7. Върхът на айсберга
Но ако си говорим за катастрофи, малко неща могат да засенчат инцидента с „Титаник”. Презокеанският лайнер, технологичната гордост на времето си, потъва още при първото си плаване в Атлантика през 1912 г. след сблъсък с айсберг.
Мнозина са чували историята, но малцина знаят, че тя е била предсказана още през 1898 г. в новелата на писателя Морган Робъртсън „Безсилие”. В своето произведение Робъртсън описва как свръхмодерният лайнер „Титан” потъва след сблъсък с айсберг, докато плава към Ню Йорк - същата дестинация като тази на „Титаник“. Още един паралел - в книгата мнозина пасажери намират смъртта си, тъй като спасителните лодки на борда са твърде малко.
Сякаш за да затвърди мистичната си аура, през 1914 г. Робъртсън описва в новата си книга война между САЩ и Япония, в която воюващите страни използват мощни „слънчеви бомби” – оръжия, които могат да унищожават цели градове и излъчват ослепителна светлина. 31 години по-късно бомбардировките над Хирошима и Нагасаки сякаш повтарят сценария, описан от автора пророк.
Уви, писателят умира през 1915 г., оставяйки у мнозина глождещото любопитство какво ли друго щеше да се появи в книгите му години преди да се случи в действителност?

8. Моряшки хорър
В този ред на мисли следната история е толкова аналогична, че може да се брои за двойно съвпадение!
През 1838 г. Едгар Алън По, един от създателите на хорър жанра, написал романа „Историята на Артър Гордън Пим”. В книгата се разказва как четирима корабокрушенци се носят в открито море в спасителната си лодка, без близък бряг и надежда за спасение. За да оцелеят, трима от тях решават да убият и изядат юнгата – младеж на име Ричард Паркър.
Обратно в реалността - през 1884 г. яхтата „Миньонет” потънала на около 1600 км от нос Добра надежда, оставяйки екипажа си от четирима да дрейфува в спасителна лодка в открито море. След като изразходвали последните си запаси от консервирана ряпа и без надежда да бъдат спасени, тримата по-възрастни моряци убили и впоследствие изяли младия юнга. Който впрочем се казвал Ричард Паркър.

9. Кралят и кръчмарят
Италианският крал Умберто Първи очевидно нямал нищо против да слиза сред народа си. Една вечер той се отбил в малък ресторант в Монца. Монархът едва ли е очаквал, че в ресторанта ще се сблъска със... себе си. Всъщност пред него стоял втрещеният собственик на заведението, който физически бил абсолютен двойник на краля. Двамата седнали и започнали да обсъждат странното съвпадение, като с удивление откривали нови и нови прилики помежду си. Били родени на една и съща дата - 14 март 1844 г., в същия град, били женени за жени с името Маргарита, а черешката на тортата била, че кралят бил коронован в същия ден, в който собственикът отворил ресторанта си. Все факти, достойни за роман на Дюма.
Било им писано обаче да споделят още нещо. На 29 юли 1900 г. Умберто Първи бил уведомен, че неговият добър познайник ресторантьорът бил убит с изстрел при неизяснени обстоятелства. Кралят се натъжил от кончината на астралния си двойник, но уви, нямал много време за скръб. Същия ден бил застрелян при атентат.

10. Колата от ада
Могат ли предметите да бъдат зли? Всеки, който е губил половин час в опити да отключи заяла врата, знае, че да – те могат да се държат така, сякаш са обладани от зъл дух. Като „Малкото копеле” - галеното име, с което актьорът Джеймс Дийн наричал любимото си порше. През 1955 г. киноиконата си отива от този свят едва на 24-годишна възраст след тежка катастрофа със същата кола. Поршето обаче тепърва започва да трупа зловеща слава. Докато го изтеглят от мястото на инцидента, двигателят се изхлузва и премазва краката на един от механиците. Същият двигател е монтиран на друга спортна кола, която катастрофира по време на състезание и убива пилота си. В същото състезание друг автомобил, в който е вграден задвижващият вал от „Малкото копеле”, се преобръща и убива шофьора си.
Зловещата серия обаче не спира дотук. След като поправят поршето на Дийн, гаражът, в който се съхранява колата, мистериозно изгаря. След това возилото е изложено в град Сакраменто, но пада от платформата си и сериозно наранява едно момче. В Орегон платформата, на която е поставена колата, се откача и се разбива във витрината на магазин.
Прокълнатият автомобил приключва черната си серия през 1959 г., когато за облекчение на всички се разпада на части. Как да не повярваш после в зловещата сила на съдбата?