Парламентът на Гърция одобри в нощта срещу понеделник държавния бюджет на страната за 2015 година. Предвижданият икономически ръст е 2,9%, след очакваните плюс 0,6% за 2014 и след спада от 4% през 2013 г.
За бюджета гласуваха 155 депутати, против бяха 134, един се въздържа. Министерството на финансите е заложило в бюджета за следващата година общият дефицит на бюджета да се съкрати до 0,2% от БВП (от 1,3% през 2014 г.). Държавният дълг би трябвало да се намали до 317 милиарда евро през следващата година или до 171% от БВП (178% през 2014 г.). Планира се безработицата да спадне от 24,7% на 22,6%.
Окончателната версия на държавния бюджет не бе съгласувана с "тройката" международни кредитори (ЕС, ЕЦБ, МВФ), които предполагат, че на Гърция са нужни 2-3 милиарда евро допълнителни приходи през 2015 година, за да постигне целите, поставени в кредитните програми на стойност почти 240 милиарда евро.
Гръцкото правителство смята, че няма да има "дупки" в държавните финанси през следващата година и затова не са нужни никакви нови мерки за строги икономии, включващи ново съкращаване на заплатите и пенсиите. Ако се появят някакви трудности през годината, то ще могат да се внасят корекции в бюджета според необходимостта, заяви премиерът Андонис Самарас.
Този подход не устройва кредиторите, заради което под въпрос се оказа и последният транш в размер на 1,8 милиарда евро от европейската част от кредитния пакет, одобрен през 2012 година.
По-рано Атина искаше да излезе от кредитната програма на ЕС и МВФ в края на 2014 година и, като получи специална кредитна линия в качеството на превантивна финансова помощ, да започне да заема средства на свободните финансови пазари, за да се избави от товара на мерките за строги икономии. Програмата на ЕС трябва да завърши в края на 2014 година, а МВФ планираше да предостави на Атина кредитни ресурси чак до март 2016 година. Финансовите пазари реагираха негативно на намерението на Атина да се избави предсрочно от контрола на МВФ, което доведе до рязък скок на гръцките държавни облигации.
Според песимистите е необходимо да се увеличи времето на действие на контрола на кредиторите, заедно с нови мерки за затягане на коланите за още година. Това би станало сериозен удар за правителството на Гърция и за дясноцентристката партия Нова демокрация на премиера Самарас. Тя, според последните проучвания на общественото мнение, отстъпва на главната опозиционна партия Коалиция на левите радикални сили (СИРИЗА) с 5 -10%.
Правителството се опитва да се договори с "тройката" за "следващия ден" след излизането от кредитните споразумения още преди пролетта, когато парламентът трябва да избере нов президент. За избора е необходима подкрепата на 180 от 300 депутати в парламента, а управляващата коалиция може да се опре само на 155 души. Опозицията може да блокира избирането на президент, след което по конституция ще трябва да се насрочат предсрочни избори за парламент. На тези избори победител може да стане СИРИЗА, която предизвиква сериозни опасения у международните кредитори, защото партията обещава да преразгледа мерките за строги икономии, да се бори за отписване на част от дълга или да спре плащанията по него, пише ТАСС.
