Марио Бисеров преди няколко години, когато не му пукаше от властта |
Марио Бисеров е едно от емблематичните имена на прехода в Хасково. Дългогодишен шеф на регионалната структура на КТ Подкрепа в региона, бивш общински съветник, един от учредителите на СДС в Хасково. Участник във всички протестни митинги, известен с острия си език към властта. Haskovo.net го потърси във връзка с 25-тата годишнина от основаването на Съюза на демократичните сили.
- Г-н Бисеров, минаха 25 години от създаването на СДС, вчера в София имаше тържество. В Хасково няма ли да отбележите годишнината?
- СДС в Хасково се създаде по-късно, в началото на следващата година. Но и тук по онова време вреше и кипеше.
- Разкажете. Къде ви завари 10 ноември? Да не сте лепили тапети и вие като президента и да сте правили от тях лозунги?
- 10 ноември 1989 година си го спомням като днес. Не, не съм лепил тапети. Стягахме се с жената да ходим на сватба във Враца. Беше няколко минути след 18 часа, когато баща ми, който слушаше в кухнята радио “Свободна Европа”, ми извика да се върна. Тодор Живков паднал. Просто не повярвах. Малко по-късно в колата чух по радиото новината, вече официално съобщена.
- И отидохте на митинг?
- Ами. На другия ден бях на сватба. Въпреки, че насаме се говореше навсякъде за голямата новина, никой не смееше публично да каже нещо. Аз обаче ударих една ракия и дръпнах една реч на сватбата. Веднага ме обвиниха, че развалям празненството, че такива неща не се говорят. Страхът беше още жив и беше много голям.
- Как се създаде СДС в Хасково?
- Имам много спомени от онова време. Спомням си, че тогава търсехме връзка с лидерите на СДС в София. Тръгнаме за столицата аз, Михаил Михайлов и Христо Василев. Но не познавахме никого, не знаем къде да отидем. Тогава се сетих, че баща ми беше близък с Радой Ралин и се изтърсихме у тях, той живееше до кино “Изток”. Радой Ралин се обади на Петко Симеонов и така установихме връзка.
- Кой беше първият лидер на СДС в Хасково?
- Мишо Михайлов. Ние още тогава го имахме за истински водач, беше млад, красив, с дар слово.
- Имаше ли внедрени агенти в СДС Хасково?
- Убеден съм, но ще спестя имена, защото не мога да го докажа. Всеки случай за Мишо Михайлов и сега мога да се закълна, че беше чист и честен човек.
- Затова пък другият – д-р Христо Василев, след участието си във властта се превърна в един от най-богатите хора в региона. Всъщност, има ли по-богат от него в Хасково?
- Само кметът може би. Ако трябва да се мерят тези неща. Аз не съм против богатите хора. По света винаги е имало по-бедни и по-богати. Но у нас сега нещата са зловещо изкривени. Не може много по-богат от теб да е много по-прост.
- Така се осребрява участието във властта. Но пък сигурно е имало и почтени хора.
- Е, как да е нямало. Ние в Хасково се събирахме още преди 10 ноември. Тогава имаше така наречените клубове за гласност и преустройство. Събирахме се в дискотеката до Лебеда, но ни спираха тока, та си носехме свещи. Там ме заведоха Валери Начев, Мария Нешева, Тодор Начев. Разговорите ни не са били кой знае колко бунтарски, но тогава нещата бяха много различни. Имаше още 10-15 души, чиито имена не помня, съжалявам. Те впоследствие не навлязоха в политиката, останаха си честни хора.
- Да се върнем на внедрените агенти. Те овладяха ли СДС Хасково?
- В началото на 90-те, мога да се закълна, че СДС Хасково беше изтърван от службите. Беше може би сред малкото в страната, които не бяха под техен контрол. Издавахме и вестник - “Метроном”, аз му избрах името. Там бяха Валери Начев, Петър Марев, Арман Балабанян, Божидар Грозев. Излязоха 6 броя, пазя ги всичките.
Имаше обаче и хора, за които аз се гордея, че лично изгоних от Координационния съвет на СДС. Например Емил Георгиев. Или пък Георги Пинчев. Той даже ме съди по-късно за едно интервю. А навремето той наистина отказа да подпише декларация, че не е сътрудничил на Държавна сигурност.
- Нали досието на Емил Георгиев излезе официално?
- В онези години само гадаехме. Аз имах много големи съмнения и за Христо Василев, който стана областен управител. Той се хвалеше наляво надясно, че в земеделската партия го е привлякъл лично Ценко Барев, който беше истинска легенда. По-късно Ценко Барев пристигна от Франция, а ние – горди, че имаме човек, близък до него. Оказа се, че Ценко Барев изобщо си няма представа кой е Христо Василев.
- Това ли ни е Прехода? Знаковите фигури на синята идея да опорочат самата представа за демокрация.
- По времето на Иван Костов заместничка на вицепремиера Александър Божков беше Едит Гетова и аз често съм ходил в кабинета й по синдикални въпроси. На стената имаше закачена едно огромно табло с предприятията в България. На тях имаше червени и сини петна – тоест кои са на червени, кои са наши. В началото на мандата повечето петна бяха червени. Постепенно съотношението се променяше и към края цялата карта беше синя.
- Приватизация. И това беше направено точно от СДС.
- И лошото е, че взеха предприятията за жълти стотинки, но не ги разработиха, а ги унищожиха. Погледнете какво стана с държавните предприятия в Хасково. Аз винаги съм давал пример със завод “Мир”. Приватизира го червеният Петко Драганов, но заводът работи и дава хляб на хората.
- Хвалите врага?
- Ами това беше “лошият” Драганов. А нашите, “добрите”, какво направиха? Съсипаха всичко. Давам пример със завода за автомобилни гуми “Вида”. Той работеше по лиценз на Гудиър, имаше във Виетнам, подарени, каучукови плантации, суровината им излизаше почти без пари. В един момент започна да прави по-добри гуми и от Гудиър. И на по-ниска цена. Божков обаче си взе комисионата и го унищожи. Ей това става в цялата държава. Всичко е схема.
- Тук не мога да не попитам и за брат ви – Христо Бисеров.
- Ами влезе в схемата и сбърка. Стана курбан. Но се разбрахме да не коментираме тази тема.
- Добре. Само да попитам дали е в България?
- Да, тук си е.
- А Марио Бисеров?
- Марио Бисеров така и не се научи да краде и лъже.
- Добре де, кога ги научихте всичките тези неща?
- Много отдавна. През 1997 година, когато сваляхме правителството на Жан Виденов, правихме барикади, митинги. Аз обаче отказвах да изляза да говоря пред хората, речи държеше колегата от КНСБ. На едно събрание на Подкрепа ме укориха, че не излизам да говоря. Тогава казах: Как да изляза пред хората, като от онези 10-15 на трибуната повече от 80 на сто са разбойници?
- После разбойниците взеха властта?
- Казвал съм го отдавна.
- Но със сигурност е имало и честни хора?
- О, разбира се. Един Добри Каракирков, изключително почтен човек. Ами Борис Лавчиев, който говори на първия демократичен митинг в Хасково пред зала Дружба. И още много, но повечето бяха изтикани встрани.
- От кого? Кои точно са разбойниците?
- А, не. Знам много неща, но се страхувам.
- Не може да бъде. Марио Бисеров, митингаджия номер едно на Хасково, който ругаее наред и цар, и министри, депутати, всякакви управници, да се страхува.
- Времената вече са други. Аз съм ужасен от това, което става. Ето, новината от днес – изчезнал е бившия шеф на ДАНС Петко Сертов. Това не е като да изчезне кварталният пияница. Този човек знае много неща. Нещата страват наистина страшни.
- Никаква светлина ли не виждате?
- Каква светлина да видя? Само вижте днешното правителство. Половината зависими от ЦРУ, другата половина от КГБ. А Бойко се чуди накъде да погледне. Ама не го съжалявам. Като е решил да е във властта.
Нека разкажа още един спомен. Някъде през март 1990 година трябваше да отида да взема Желю Желев от София и да го докарам в Хасково, където беше насрочен митинг. Имах тогава един стар счупен Фиат, с който ме беше страх да тръгна. Христо Василев пък караше една счупена жигула. Обадих се на Мария Нешева, баща й имаше една Лада, като новичка. Тя обеща да я даде. Тогава, ако искате вярвайте, запалих Фиата и обиколих целия град, за да видя дали не ме следят. Отидох до Мария Нешева и взех Ладата, а Фиата вкарах в техния гараж. После се прибрах, като оставих Ладата в моя гараж. Ставам в 3 часа сутринта да тръгвам, Ладата счупена. Като запалих двигателя, започна да тропа и дрънчи целия. Разбрах, че са го направили нарочно. Отидох и взех счупената жигула на Христо Василев и с нея докарах Желю Желев в Хасково.
- Значи все пак са Ви следили?
- Сигурно. Но бяха повредили колата така, че да не тръгна. Не да се пребием по пътя. А сега нещата са наистина зловещи.
Интервю на Тодор Кръшков
valeri_1418053335
Порчо
ГЕВРЕК
xm
Стар депесар
Gurunia
андрешко
Бездрешко
оцеляващ
ovo
ХХХ
aman
Хвани единият та да се огледа в другия
Gurunia
819366
Петко
ask