В навечерието на Коледа Хасково вече си има почетен столетник.

Удостоеният със званието през 2007 г. заради заслугите си в развитието на тютюнопроизводството Христос Георгиев днес изпълни сто лазарника. В комппанията на двама от тримата си синове по обяд ст. н.с. 1 степен посрещна гости. Грамадна торта, поръчана от вече порасналите му момчета Станимир и Димитър подслади деня на вековника.

„Работата, а не многото приказки, са солта на живота и тайната на дълголетието“, казва Христос Георгиев.

Той е създател на 17 сорта тютюн, включително и на няколко безникотинови. Короната на научната му работа е прочутата селекция „Харманлиска басма“.

За да стигне до нивото на учен обаче, Георгиев започва от къртовския труд на полето като помощник на родителите си в отглеждането на тютюн в родното село Динево.

През 1938 година завършва агрономство в София. Първата му научна работа е на опитното поле в Джебел.

Като специалист е канен да помага при селекциите в Тютюневите институти в Прилеп, Македония и Драма, Гърция.

Канят го и в меката на тютюневите изделия Куба, но в името на тримата си синове - близнаците Станимир и Петър, и по-големия - Димитър, които по това време са студенти, остава в България.

От тримата му наследници в агрономството го наследява единствено Петър, другите двама са инженери.

Макар прекарал цял живот сред тютюна, изследователят не е бил пушач никога, но пък вкусът на цигарения дим му е познат покрай опитите и дегустацията при селекцията на новите сортове.

След навъртян цял век живот и до днес той започва деня си със сутрешна гимнастика. Не критикува никога, не се оплаква нито от новото време, нито от новите политици. Една от най-любопитните подробности за столетника Христос е, че и до днес не е изгубил жаждата си знание. Синовете му разказват, че завърти ли се идея в главата му, става да чете посред нощ, за да търси решение.

Почетният гражданин-столетник е автор и на много трудове, посветени на тютюнопроизводството. Последните си две книги Христос Георгиев е издал преди 7 години. Написал ги е докато бил в Пловдив при сина си Димитър за известно време. Издадени са в бутикови тиражи - само в около стотина екземпляра. Повечето Христос е подарил на библиотеките в аграрните факултети.

Работа и знание. Така синовете описват живота на баща си с две думи. А на прага на столетието си Христос Георгиев казва, че е доволен от живота си и 100-те години не му тежат. „Щом човек отчита, че в живота си е постигнал резултатите, към които се е стремял, нищо не тежи“, отсича той. Затова с пълно сърце днес се радва на трима синове, 5-има внуци и трима правнуци.

М. Манолова