Планираният дефицит в бюджета на Националния осигурителен институт (НОИ) за следващата година за първи път преминава стратегическата граница от 2 милиарда лева, а като добавим и структурния дефицит, сумата нараства до 5 милиарда лева. Това коментира Хасан Адемов, бивш социален министър, сега председател на комисията по труд и социална политика в парламента, в ефира на телевизия Bulgaria On Air.
Той разясни, че заложеният по бюджета на Държавното обществено осигуряване (ДОО) дефицит за 2015 година е 2,2 милиарда лева, но освен него има и структурен дефицит, или тези 12% от осигуровките, които държавата внася за всеки осигурен. Размерът на този трансфер от държавния бюджет е 2,7 милиарда лева, което означава, че близо 5 милиарда лева е реалният дефицит в осигурителната система.
В началото на реформата дефицитът беше между 300 и 400 милиона лева, припомни Хасан Адемов. Но намаляването на осигурителните вноски, което в годините на криза даде негативен ефект, се превърна в една от причините за този нарастващ дефицит. Другият проблем е ранното пенсиониране, защото заради ранните пенсии в първа и втора категория труд, както и в сектор „Сигурност“ и много други групи, които се възползват от тази възможност, цялата тежест на реформата падна върху трета категория труд, обясни Адемов.
Той коментира, че в Бюджет 2015 се предлага отново регламентиране на ранното пенсиониране на първа и втора категория труд, като се отложи с още една година. През следващата година професионалните пенсионни фондове, които вече са генерирали по информация на КФН над 741 милиона лева в партидите на осигурените лица, трябваше от 1 януари 2015 година да започнат да изплащат така наречената срочна пенсия за ранно пенсиониране на миньори и тези, които работят тежък труд, но оказва се, че в индивидуалните партиди на част от осигурените средствата са недостатъчни, за да получат пенсия, обясни Адемов.
Догодина чрез продължаваща дискусия трябва да се намери механизъм, който да даде възможност за включването на професионалните пенсионни фондове, продължи той. И обясни, че в момента една част от осигурените имат в индивидуалните си партиди достатъчно натрупани средства плюс средствата от инвестиционните мерки на фондовете и затова могат да получават тези срочни пенсии.
Други обаче, които са се пенсионирали преди 2000 година, нямат участие в индивидуалните партиди на ППФ. Има и трета група, която има някакви вноски, но фондовете имат възможност да платят само по индивидуалните партиди. Има предложения за решаване на казуса, въпрос на съгласие е кой вариант ще се приеме, коментира Адемов.
Дискусията по темата за пенсионната възраст и стъпката, с която да нараства, е доста сложна и минава през експертиза, която се провежда в консултациите с основните партньори, но крайното решение е на НС, обясни още председателят на комисията. Между депутатите обаче има много разнопосочни сигнали по това коя от всички версии, известни досега, ще бъде подкрепена, отбеляза той.
По негово мнение е трудно да се каже коя е най-обективната, реалната и удовлетоворяваща система за нарастването на възрастта и стажа за пенсия, защото това е само една от мерките за постигане на стабилност на осигурителната система. В същото време трябва да се съобразим с това, което ни препоръчва Европейската комисия - постигане на финансова устойчивост и адекватни пенсии, което означава, че мерките не трябва да са концентрирани единствено във възрастта и стажа за пенсиониране, а комплексният подход е най-подходящ, коментира Хасан Адемов.
