2014 г. ще остане в историята с две значителни политико-военни кризи, които за първи път след края на Студената война рязко промениха международните отношения.
Несъмнено това са кризата в Украйна и кървавият халифат на джихадистите от "Ислямска държава".
Дир.бг обобщи най-важните международни събития през годината в текст и снимки
Кризата в Украйна
2014 г. започна с революционните събития на киевския Майдан, прераснали във въоръжен бунт, довел до свалянето на президента Виктор Янукович на 22 февруари. Той успя да избяга в Русия.
След референдум, Москва обяви повторното присъединяване на Крим и Севастопол - базата на руския Черноморски флот, към "майка Русия".
Кризата още повече се задълбочи с избухването на въоръжения бунт на проруските сепаратисти в Източна Украйна. Той се концентрира в две области - Донецка и Луганска. Там също последваха референдуми и областите се обявиха за независими "народни републики".
САЩ, ЕС и редица западни страни започнаха поетапно налагане на санкции срещу Русия. Това още повече изостри отношенията между Москва и Запада и покачи напрежението като цяло на международната сцена. Заговори се за връщане към Студената война.
По различни данни до момента жертвите на конфликта в Украйна са над 3000.
Терорът на "Ислямска държава"
През юни сунитската групировка "Ислямска държава в Ирак и Леванта", която бе част от мрежата на Ал Кайда, обяви установяването на ислямски халифат. Лидерът й Абу Бакр ал Багдади бе обявен за "халиф", а бойците й тръгнаха на щурм през североизточните територии на Сирия и през Северен Ирак.
Само за няколко месеца числеността на бойците от ИД нарасна до 10 000, като сред тях има сунити от Северна Африка, от страните в Персийския залив, както и приели исляма бойци от Европа и САЩ.
През август джихадистите обезглавиха американския журналист Джеймс Фоули.
С това започнаха екзекуциите на американски и британски заложници от бойците на ИД.
На 3 септември ИД обезглави втория американски заложник Стивън Сотлоф,
11 дни по-късно - 46-годишния британец Дейвид Хейнс, а месец по-късно и сънародника му Алан Хенинг.
На 16 ноември ИД съобщи, че е екзекутирала чрез обезглавяване и американския хуманитарен работник Питър Касиг.
Вашингтон взе решение за въздушни удари срещу силите и позициите на ИД в Ирак и Сирия, заставайки начело на нова антиджихадистка коалиция.
Ебола уплаши света
Епидемия от смъртоносния вирус Ебола избухна през февруари, като порази няколко държави от Западна Африка и стресна света.
Хеморагичната треска, за която все още няма лечение и ваксина, вече взе над 6000 жертви от общо над 17 000 регистрирани случаи на заразени. Най-много болни и починали има в три страни - Либерия, Гвинея и Сиера Леоне.
СЗО и редица хуманитарни организации се опитват да канализират международните усилия в помощ на засегнатите страни, но все още тези усилия се оказват недостатъчно адекватни.
Исторически обрат за Вашингтон и Хавана
След повече от 50 години, САЩ и Куба обявиха, че възстановяват дипломатическите си отношения. Сблъсъкът, започнал със среща между Фидел Кастро и Ричард Никсън и повлиял на 11 президентски мандата в САЩ, доведе до Кубинската ракетна криза и американското ембарго.
На 17 декември тази година американският държавен глава Барак Обама оповести преразглеждане на политиката на Вашингтон спрямо Куба, като обясни, че е отворена "нова глава" в отношенията между двете държави.
В същото време президентът на Куба Раул Кастро каза в изявление по националната телевизия, че страната се е съгласила да възстанови дипломатическите отношения с врага от Студената война САЩ, след като размяна на затворници е прокарала пътя за историческата промяна.
Великобритания и Испания "на косъм" от разпад
Великобритания успя да избегне на косъм разпада, след като в средата на септември Шотландия гласува да остане част от Обединеното кралство, запазвайки тривековния си съюз с Англия. Окончателните резултати от референдума бяха 55.3% срещу 44.7%, а избирателната активност бе рекордна - 84.6%.
Гласуването против независимостта предпази Обединеното кралство да загуби съществена част от територията и петролни запаси.
В Испания правителството в Мадрид пък успя с процедурни механизми да предотврати легален референдум за независимост и отцепване на Каталуния, предвиден за 29 септември. Властите в богатата североизточна провинция с център Барселона все пак проведоха допитване и привържениците на независимостта го спечелиха. То обаче е без юридическа сила.
Сериозни промени в ЕС
Сериозни промени през годината настъпиха в ЕС. Избран бе нов Европейски парламент, в който продължават да доминират трите основни политически течения - умерена десница, умерена левица и либерали-центристи.
За председател на Европейската комисия след доста търкания бе избран убеден проевропеец - дясноцентристът Жан-Клод Юнкер, а председател на Европейския съвет за първи път стана източноевропеец - бившият полски премиер Доналд Туск.
Българският еврокомисар Кристалина Георгиева пък стана зам.-председател на ЕК с ресор бюджет и човешки ресурси.
Протести заляха САЩ
Вълна от протести имаше в САЩ заради убийствата на невъоръжени афроамериканци от бели полицаи и съдебните решения, свързани с тях. В специална реч президентът Барак Обама заяви, че расизмът срещу афроамериканците е дълбоко вкоренен в американското общество и история.
Обама предупреди, че решаването на расовит въпроси ще отнеме време. Изявлението му беше направено в момент, когато поредните протести в различни части на страната срещу убийството на чернокож мъж от нюйоркската полиция прераснаха в насилие за първи път.
Трагедии в небето
На 7 март безследно изчезна малайзийски Боинг на път от Куала Лумпур за Пекин. На борда му имаше 239 души пътници и екипаж. След неколкомесечна акция за издирването му на огромен периметър с радиус от няколко хиляди километра и до днес от самолета няма и следа. Това е една от най-големите мистерии в световната авиация досега.
На 17 юли дойде трагедията с втори малайзийски самолет - полет МН17 от Амстердам за Куала Лумпур, който се разби в района на сраженията в Донецка област в Източна Украйна. Загинаха всичките 298 души на борда. Стана ясно, че самолетът е бил свален, прелитайки над зоната на сраженията между украинските сили и проруските сепаратисти. Светът бе потресен и възмутен, а двете воюващи страни и досега взаимно си прехвърлят вината за трагедията.
На 28 декември се случи трета трагедия с малайзийски самолет. Машина на базираната в Малайзия авиокомпания "ЕърЕйша" изчезна от радарите със 162-ма души на борда по време на полет от Индонезия до Сингапур. Вероятно самолетът е "на дъното на морето", заяви ръководителят на индонезийската служба за спасителни операции.
Повечето от 155-те пътници (включително 17 деца) са граждани на Индонезия, но има и трима южнокорейци, един британец, един малайзиец и по един гражданин на Сингапур и Франция. На борда е имало още двама пилоти, бордови инженер и четири стюардеси.
Потъването на ферибота "Севол" и пожарът на "Норман Атлантик"
През април южнокорейският туристически ферибот "Севол" потъна край остров Чеджу. Загинаха 304 пътници от общо 476, главно ученици екскурзианти. Разследването доказа, че преобръщането на кораба е резултат от неправилно преустройство на плавателния съд и от човешки грешки при експлоатацията му.
В началото на ноември капитанът на ферибота бе осъден на 36 години затвор за престъпна небрежност, довела до смъртта на стотици хора. Старши механикът на кораба бе признат за виновен в убийство и наказан с 30 години затвор, а други 13 души от екипажа получиха присъди от по 5 до 20 г.
Осъдени бяха и собствениците на "Севол" и техни помощници.
На 28 декември пожар избухна на плащавия в Адриатическо море ферибот "Норман Атлантик". Корабът е пътувал от Гърция към Италия. На борда му имало 478 пътници, сред които 9 българи. Няколко страни участват в момента в спасителната операция.
До момента 284 пътници и членове на екипажа на ферибота са спасени, сред тях 4-ма българи. Хората, повечето от които гърци, са евакуирани с помощта на хеликоптери и кораби. 194 пътници и екипаж остават все още в капана на авариралия плавателен съд.