Човекът се отдалечава от Спасителя, превръщаме стомаха си в свой Бог
Политиците ни са бездуховни безродници, водят се единствено от личните си материални интереси

България е поразена от страшно умопомрачение на националното ни самосъзнание, казва пред Faktor.bg кръстителят на Родопите

Интервю на Стойко Стоянов

- Отец Саръев – имаме ли нужда от чудеса по Коледа?

- За чудеса говорят и чакат хора, които не са вътре във вярата. Но чудеса не могат да ставата на Коледа, а и през другите дни в годината, ако я няма силната вяра на човека в Бога, ако ги няма упованието и надеждата в нашия Творец. Чудесата ставата тогава, когато се срещнат човешката вяра и божието всемогъщество. А божието всемогъщество е всякога едно и също – и по Рождество Христово, и през останалите делнични дни. Човешката вяра обаче е слаба и рядко стига до такива предели, когато се среща с божията милост и всемогъщество. Само тогава стават чудесата. Но за да я има вярата, чудесата не са задължителни. Вярата и спасението чрез вярата са един труден и стръмен, трънлив път към Голгота, който води всеки човек, всеки ден, всеки миг. Нищо даром не се дава, ако я няма вярата, ако го няма упорството, ако ние не можем да станем когато паднем, не можем да чакаме тогава и спасение.

- Какво чудо и трябва на България, за да се спаси от този мъчителен преход?

- България няма нужда от чудо, а народът трябва да отрезнее от своите страсти и настроения, които го обземат 25 години. Трябва да се освободи от старите си комплекси, да погледне трезво, разумно, със зрели мисли и чувства, да подбере и постави подходящи политици да го управляват, които да го водят към спасение и материално благоденствие, а не да го ограбват. Но българинът е свикнал да гледа отстрани случващото се със сеирджийско отношение и да казва: „Едните ги видяхме, дайте да видим и следващите политици какво ще направят…“. И така до безкрай. На чудо не можем да разчитаме, а само на здравия си разум и на трезвата си мисъл.

- Част от проблема не са ли политиците и държавниците, които са загубили истинската си връзка с църквата, с православната вяра?

- Истина е, че нашите държавници и политици са твърде далече от Бог и вярата. И ако все пак имат някакъв стремеж за общение в храма по време на празници, то е заради личното им его и имидж, повече приемат демонстрирането на християнското като реклама и пиар за личното им оцеляване. Внушават, че можем да разчитаме на тях, но това не е вярно. Реално те са безродници, бездуховни, водят се единствено от личните си и материални интереси. Тях нищо друго не ги интересува и докосва, и в това хората се убедиха вече 25 години.

- Говорим непрекъснато за нуждата от вяра, за духа на християнството и православието, но те все повече се превръщат не в потребност, а в декорация на модерния свят?

- Така е, за съжаление. В съвременния, консуматорски настроен свят човекът все повече се отдалечава от Бог и както казва апостол Павел превръщаме все повече стомаха си в свой Бог. Освен това, което се изяде и изпие друго не съществува. Все по-малко са хората, които се интересуват от духовното и това не е защото няма интелигентни и образовани в държавата. Напротив, много станаха просветените хората - начетените и с добър ценз, но това все още не означават духовност. Духовни са онези, които се уповават на Бог и търсят неговата помощ, и които чакат да получат помощ от небето, но чрез личните си усилия, вяра и отстояването й. Бог наистина дава, но в кошара не вкарва. Да не бъркаме просветеността и грамотността с духовността, а нашите държавници и политици са с по-няколко дипломи. Безконтролно се произвежда кадри с по няколко образования, но за съжаление те нямат ценности, морал. Съвременната ценност е все повече пари, а моралът е - всичко е позволено, докато не ме хванат.

- Не са ли именно липсата на ценности и морал индикатор, че сме далеч от истинското учение на Спасителя и само възпроизвеждаме някакво фалшиво религиозно поведение?

- За съжаление е така, светът наистина все повече се отдалечава от християнството и от Бога. Погледнете само от няколко месеца търговци, търгаши, джамбази и печалбари непрекъснато чрез медиите говорят за Коледа, но за коя Коледа – за потребителската Коледа, за Коледа на яденето и пиенето. Всъщност, такъв празник няма. Коледа е осмото божество на славяните преди да приемат християнството. Това е езически празник, а ние празнуваме Рождество Христово – това е празникът на духа, на надеждата, а не на материалното. Но това принизяване на вярата се наблюдава и на другите християнски празници. Пресмятаме, колко трябва да бъдат ястията на Бъдни вечер и какво да сложим на масата, а я няма молитвата, няма го духовното съдържание на празника, всичко се свежда до това, което ще мине през стомаха ни, ще бъде изядено и изпито, а това е страшно.

- С подобни гневни размисли и папа Франциск хвърли тази седмица в смут Ватикана, обявявайки, че човешкият дух е покварен от 15 болести, че сме обзети от духовно и умствено вкаменяване, поразен ли е от тях и православният българин?

- Болестите на духа не се отнасят само да католици, православни или протестанти, а всеки вярващ може да бъде поразен от тях. Папа Франциск казва горчивата истина - човешкият дух наистина е обладан от религиозна дебилност. Забравил е за вярата и Бога, заменил ги е единствено с парите и със стремежа за власт, за да се правят нови пари. Реално Бог не е против материалното благополучие на хората, но Христос казва: „Търсете царството божие и всичко останало ще ви се даде“. Трябва да знаем, че духовното начало е водещото и определящото. След като сме отдали божието Богу, можем и да хапнем и да пийнем, но пак в името Божие.

- 2014 година мина под нарастващата заплаха от радикалния ислям и в България. В село Старцевото, откъдето преди 25 години вие започнахте покръстителската си мисия, сега проповядва така наречената госпожа Джихад – Александрина, единствената жена арестувана с обвинените в джихадизъм, каква буря минава през Родопите?

- В Родопите текат процеси, които ще имат тежки последици за България след време. В Родопите се асимилира и ислямизира чисто българско население, по принцип това са млади хора, които дори са били атеисти. Внушава им се, че не са българи, а това води до страшно умопомрачение на националното ни самосъзнание. Но големият проблем и интерес на асимилаторите и на враговете на българската държава не толкова е насочен към турското и циганското население, а към наследниците на българомохемеданите, които все още се колебаят във вярата си и в мястото си. Целта е да бъдат отчуждени и противопоставени на българския народ.

- Къде да търсим спасението от тази духовна заплаха?

- В една по-здрава национална политика на държавата. Тъжно е, че 25 години изминаха, а ние нямаме даже национална доктрина. Това обезверява хора, отнема им ясната цел, така темата за националния интерес и кауза се превръщат в едно нищоговорене. Политиците трябва да осъзнаят вината си в тази посока.

- А църквата няма ли вина, че се е отдръпнала от проблемите на тези хора?

- Църквата също има вина, опитва да прави каквото може, но тя самата не е излекувала още раните си от 45-годишния комунизъм и атеизъм. Истината е, че без държавата църквата трудно ще реализира мисионерската си политика.