Името освен "входен билет" за отвъдното в Родопите вече стана такъв и за хляба, който все по-често е в чужбина или в големия град. Така местните ходжи загубиха десетилетната битка за това какви имена да носят местните. Почти никой вече не се връзва на приказките, че няма да бъде погребан с българско име, ако е мюсюлманин. Бай Расим от златоградското село Долен вече е на 86 години. Преди три години решава да си промени името на Румен.
Обяснява, че се простил с името Расим още по времето на т.н Възродителен процес. През 1993 г. обаче, чрез съдебно дело, той и съпругата му Румяна, отново връщат арабските си имена. Направил го, защото имало имам, който обявил, че няма да погребва хора с български имена. Духовникът си заминал от този свят преди него, а той си останал все така Расим. Човека завежда дело, защото се чувства българин и смята, че не името определя религията, но му отказват да го впишат Румен с мотива, че не са налице предпоставките на Закона за гражданската регистрация, допускаща промяна на имената. Стигнал до Върховния съд и той вече се казва Румен. Дела за името си водила и съпругата му, която вече е Росица. В моного доспатски села, където има стотици гурбетчии обичайна форма на обръщение е прякорът, вместо самото име. "Хората предпочитат да се обърнат по прякор към даден човек, например Малборото, вместо с Илиян или Исеин, за да не го злапоставят, или пък от незнание кое от двете имена предпочита Илиян/Исеин, защото не той си е избирал името, а родителите му, тъй като не искат български имена в къщата си", казват местните.
"Близо 80 процента от делата с искане за смяна на име са от турско-арабско с българско име. Останалите са за сгрешени букви и малка част искат смяна на българските си имена. Немалък процент в едно дело става дума за смяна на имената на няколко лица, на повече от едно дете, семейства и т.н.", обясняват от Районния съд в Мадан Динко Хаджиев. Сходна е ситуацията в другите съдилища в Смолянско.Най-често аргументите са, че с посочените нови имена са известни след близки и приятели, че се чувстват по-добре и че им предстои следване или излизане в чужбина, казва съдията. Адвокати коментират, че младите срещат сериозни затруднения да се пласират на трудовата борса в Западна Европа и особено в Гърция. Ако те са с арабски имена, много често се злоупотребява с тях, не им плащат и ги предават на емигрантските служби.
Съдът уважава правото на всеки български гражданин, гарантирано му от Конституцията, затова молбите им са разгледани и удовлетворени, казват магистрати.
При промяна на турско-арабско име се сменя и презимето и фамилията с наставки "ов" и "ев", освен когато собственото име на презимето и фамилията не позволява поставянето на тези окончания. Понеже преди години всички са имали български имена, си слагат такива презимена и фамилии, които са носени по-рано.През м.г. делата са били 39, но години наред са били поне 3 пъти повече. Според магистратите делата започнали да намаляват, понеже повечето хора върнаха българските си имена. В село Върбина, което е известно с многото предприемачи и гурбетчии през последните към 400 души са си сменили имената по административен или съдебен път.
"Еуфорията мина отдавна, новородените деца се кръщават с български имена, никой вече не им пречи. Младите родители не искат децата им да имат разправии след известно време", казва кметът на едно от големите смолянски села Явор Говедаров. В селото си спомнят човек, който е носил 5 имена през живота си- Фаик,Камен,Фаик,Фичо, Фаик. Накрая и той самия не си спомнял как му е името всъшност.
Таксата за смяна на име, която е предвидила държавата е 15 лева. В повечето случаи желаещите се явяват и с адвокат, но когото също се заплаща и сумата отива между 100 и 200 лв. Със сменените вече имена следва подмяна и на всички лични документи, така че сметката набъбва доста.
Имало е 3 години гратисен период, когато това е ставало безплатно в службите по гражданското състояние и кметствата, но след това за нова промяна на име трябва да се мине през съда.
"Детето ми иска да учи в полицейската академия, как да кандидаства като Ешреф? Затова решихме да идем в съда и да го преименуваме на Красимир", казва майка на 12-токласник в Мадан. Покрай разправията в съда и с адвокати за смяната на името на сина си и тя от Саниха станала Силвия. Родителите на настоящата Силвия, които живеят на село, не знаят, че тя и внучето им вече не са с турско-арабски имена. Тя се притеснява да бъде снимана със сина си, както заради предстоящото й следване, така и от факта, че родителите и ще научат. Според Силвия десетки семейства имат подобен на нейния проблем. "Бях Северин, преименували са ме на Сейхан и си върнах първото име - Северин. Не се притеснявам от нищо", казва 30-годишен мъж от миньорския град. Зия Маданлийски, който е бивш кмет на село Вайкова лъка намерил друг начин с именуването, за да има мир с възрастните. Кръстил децата си Денис /море/ и Аделина /справедливост/. Смята, че ги е подбрал сполучиливо и не дразни възрастните.
Хората от околните села сега нарочно измислят имена на децата си, хем да не са класически български, хем да не са турско-арабски. Така из селата вече има малчугани, които се казват Силвестър, Робърт, Памела, Аниса. Слагат се имена и всякакви герои от книги и сериали като Изаура, Рич, Памела, Кевин, Танер, Ромео без да имат масовост.
"Името е етикет, знамето на един човек и е добре да е в традицията на съответното общество.То е източник на определена информация за човека, играе и важна роля в междуличностното общуване, но е и огледало на религията, която човек изповядва", казва рудоземският имам Хайри Шерифов.Той е имам в централната джамия от 2007 година. Завършил е "Теология" в Медина, Саудитска Арабия, а преди това ислямско училище в Мамчилград. Брат му Ислям е имам в Долен Рудозем, а дядо му Тахир е изпълнявал същата длъжност преди това. Според 37-годишния духовник ислямът имал по-скоро пожелателни и препоръчителни насоки какво да е името на човек, но истинския мюсюлманин трябва да носи име, характерно за религията му. Шерифов твърди, че тези, които си сменят имената с български, се поддават и показват, че се огъват. "Огънеш ли се в едно, ще се огънеш в друго. Щом това, че се казваш Исеин ти пречи да работиш в Гърция, Аллах вижда и би ти помогнал да си намериш работа точно с това име в Швейцария или Турция, например", казва Шерифов.
Той не приема отказът на негови колеги да погребават мюсюлмани, които не носят турско-арабски имена. "Чувал съм за такива случаи, но става въпрос за възрастни колеги. Аз не бих отказал, на близките им е достатъчно мъчно за загубата, а един такъв отказ би ги огорчил още повече", казва имамът. Той твърди, че нямало проблем в рудоземската джамия да влизат хора с български имена.
Обяснението на Шерифов за смяната на арабските имена с български е ислямофобията у нас, която набирала скорост. Според него обаче имало десетки убедени вярващи, които са се реализирали без да си сменят имената и у нас, и в чужбина. Колегата му от Мадан Шефкет Мурад твърди, че неговите дъщери учели във ВУЗ с турско-арабските си имена и не са имали никакви проблеми, нито с преподавателите, нито със състудентите си. Мурад не приема практиката млади хора да се преименуват, когато родителите им вече са починали. "Мъртвия вече е решил с какво име да си иде от тоя свят, защо някой трябва да го преименува", казва Шефкет. Според Мурад, драмата на част от младото поколение в района се дължи на недалновидната политика на държавата спрямо местното население от век насам.
"Ако нямаше покръствания, смяна на имена, принудителни преселвания и други груби действия на държавата през времето в Родопите, сега нямаше да го има този проблем с имената", казва Хамид Имамски, инженер лесовъд от Триград, който е бил член на Висшия мюсюлмански съвет към Главното мюфтийство. "Чичо ми е Ахмед, синът му е Кристиян, аз съм Хамид, а братовчед ми е с българско име", казва Имамски.