Явка събира инкасото на тротоарните работници

Новата година започна със стари гледки. Специалисти в бранша на изнудващите съчувствие/и пари/ налазиха хасковския център за да си пробват късмета от малкото налични в неделя хасковлии. Не по-малко от дузина просяци "бодяха" очите и то без да бъдат търсени, дори в днешния безлюден ден.  По традиция градът е почти празен през деня, като хората се връщат от уикенда едва надвечер. Въпреки това имаше достатъчно минувачи, някои от които бяха излезли с очевидна цел-да се сдобият с подарци за наближаващите кулотви именни дни. Както е известно в сряда е едно от най-масово празнуващите имена- Иван, а ден преди него е древното и също много популярно-Йордан. Тези които не искаха да оставят ангажимента за последния /и то работен/ ден бързаха да похарчат някой лев за скъпите си именници. И бяха любимата цел за просяците. Организацията на последните бе перфектна-до мъжете се доближаваха млади жени или деца, до жените-майки с невръстни деца или на пътя им се изпречваха дядовци. Явно ненапуснати от коледната любов към ближния, 90% от хората оставяха по някоя стотинка, че и лев. Любопитното бе, че независимо от даренията, в пластмасовите чашки за кафе неизменно оставаха само жълти стотинки. Отчитането на по- големите суми ставаше на крак с явките, събиращи инкасото. Спорно е колко печели един просяк на ден, мургавата прослойка от тях категорично отказваше да говори, като и в началото и в края на работния ден, все нямаха пари за хляб.

Засадите на просяците са основно по главната в отсечката между театъра и площад „Атлантически”, следва ядро на площад „Свобода” и цяла хайка около автогарата. Булевард България по правило е заварден между Първа поликлиника, пощата и зеленчуковия пазар. Бул Съединение предлага среща с просещи в района около Областно пътно управление преди Кауфланд. Задължително има по няколко просещи поста и между областната и военна болница. В делнични дни има и пред училищата.
По централните улици обаче се срещаха и други кандидати за парите ни. Това бяха групички от обикновено млади хора, които ни молеха за волно пожертвувание за болни деца. На листа с лика на детенцето винаги има изписан телефон и банкова сметка, плюс „сертификат за достоверност” както се изрази един от тях. Странно защо обаче никой не искаше да бъде сниман. А най-любопитното е, че двете групи „искащи” съжителствуваха съвсем мирно и колегиално на едни и същи места, въпреки че поне на теория би трябвало да са конкуренция. Търпимостта е изненадваща защото, макар и неофициално е известно, че града е разпределен между просещите групировки. Твърди се че е имало случаи и на саморазправа с гастролиращи просяци от други градове. Макар хасковската полиция да не води официална статистика, за 2014-та година не е известно да има арестуван просяк, въпреки че деянието е наказуемо според член 329 от НК. Параграфът регламентира до две години затвор или пробация за лице занимаващо се системно с просия. Системното просене обаче се доказва много трудно, а приносът на просещите е, че са се разграничили от джебчиите и претендират само за доброволно дарени пари. Дан за нахалството на просяците има и местната община в чийто наредби няма текст срещу просията, какъвто например прие столична община. В резултат, просяците полека лека се превръщат в една от отличителните черти на Хасково.

Г.Христов

Просяците са неотменима част от центъра

...и му стават отличителен белег като Яга-та

Която май събо бе оскубана/или поне метлата й/

Всеки пресичащ центъра на града се срещаше с просяци минимум 2 пъти