За всеки с малко по-висок ръст се започва едно лудо мерене в магазините за дрехи

Хасковските мъже са сред най-ниските в страната като зад нас са само 1-2 региона. Най-високите са в София, с близо 5 сантиметра повече от средния за страната мъжки ръст от 171 см, гласи антропологическо изследване на БАН. Хасковлии също така са и с едни от най-малките перки /разбирай гръдна обиколко/ като най-широкоплещести са пак в София и Монтана. Там обаче са и най-тежки, като се въртят около 80-те килограма, а доста техни екземпляри ги отвеждат на върха в класацията по затлъстяване.

Изследването е подобно на онова/пак на БАН/, което обяви хасковлийки за жените с най-дълги крака. После май се оказа, че били тези от София и Пловдив. Това за мъжете обаче може и да е вярно, поне ако погледнем магазините за дрехи в Хасково. Там да намериш облекло за мъж над 190 сантиметра си е късмет съпоставим с националната лотария. Магазинерите свиват тесните си рамене и обясняват, че няма търсене. Я продадат по 1-2 богатирски бройки я не. Иначе на теория имат размери, които стигат до 3, 4, че и до 6 пъти XXL. Пробата им обаче води до комични резултати, особено ако купувача взима за подарък, без да може дарявания богатир да го премери. Вариантът е да се пробва на заместители.

Оказва се обаче че дреха афиширана като 3 пъти ХХL, която на теория трябва да облече един 195 сантиметров става почти перфектно на такъв с ръст от 170 см. Само дето му е малко по дълга на ръкавите и под кръста. Малко не значи разлика от 25 сантиметра. Дреха с чудовищния на книга 6 пъти ХХL наистина е като конски чул, от което следва, че спокойно ще обгърне 100-120 телесни кила. Че и повече. Но дотук. В перките/раменете/е само с 4 пръста/по два от двете страни/ по-широка от обиколката на онзи с метър и седемдесет. Ръкавите пък стигат до средата на дланта на средностатистическия манекен, което автоматично означава, че блузката няма как да се случи добре върху баскетболен ръст. Единственото му улеснение е, че няма да си набира ръкавите, защото те така и така няма да му слизат под кокалчетата. И не трябва да вдига нагоре ръцете си, особено ако е с по-обемисто шкембенце. Което в Хасково се среща много често, да ни прощават софиянците и ония от Северозападна България.

Разбира се в бутиците за дрехи обещават, че нестаналия размер ще бъде заменен. Въпросът е с какво. Авторът на тези редове имаше нещастието да купува подарък на двуметров за един миналогодишен именен ден. Не пасна нито първия вариант, нито втория и третия опит за заменка. 1 година/цяла/ нито един магазин в Хасково не предложи тоалет, който да уйдисва на големия, като оправданията бяха че този или онзи сезон свършва и вече не зареждат от харесаната стока. Все едно сантиметрите се влияят от лятно-зимното търсене. Идентични проблеми имат и ръстовите хасковлийки, които може и да са дългобедри /ако вярваме на БАН/, но рядко са дълготели. С изключение на нашите баскетболистки. Които напускат средно след един полусезон тук, вероятно отчаяни от липсата на дрехи и размери. За жените това е несравнима обида.

Че няма великани си личи и в магазините за обувки, където всичко над 46-ти номер залежава, при това не със сезони, а с години. Не може да бъде разкарано дори с драстични намаления. В случая обаче дамите са малко по-облагодетелставни, защото исполинските за тях номера 40-42 са от масовите за силния хасковски пол. Покупката на мъжко пък лесно се оправдава с шестващия моден унисекс. За дрехи дамите също нямат проблеми /освен баскетболистките/. Хасковлийки са едни от най-грациозните с близките до идеалните български килограми 63-65. Ръстово също се доближават до средните стойности от 158 сантиметра, което в случая за жени е близко до мъжката представа за идеалност.

Г.Христов