Рискът от международен конфликт ще е най-голямата заплаха пред страните и бизнеса през следващото десетилетие, като значително надвишава икономическите проблеми, гласи изследване на започващия в сряда Световен икономически форум, предаде Reuters. Годишната оценка на глобалните рискове ще бъде водеща за срещата на групата тази седмица в Давос. Оценката е базирана на отговори, получени преди няколко месеца, но това е първият път в историята на изследването, когато конфликтите по света изместват рисковете пред икономиката от челото на класацията.
В предишните девет изследвания се подчертават икономически заплахи като фискални кризи, колапс на цените на акции и разширяващото се разминаване на доходите в различните общества.
Този път близо 900 експерти, участвали в проучването, са посочили като основни заплахи действията на проруските сепаратисти в Украйна, възхода на екстремистката групировка "Ислямска държава" и други геополитически спорове. "Учудващо е, че геополитическите рискове са засегнати много по-силно, отколкото други рискове", заяви Маргарета Джениек- Хануз, водещ икономист на Световния икономически форум.
В допълнение към опасенията от големи сблъсъци между държави начините за водене на военни действия се променят, гласи изследването и посочва международните кибератаки, ударите с безпилотни дронове и разширяващата се употреба на икономически санкции.
Не сме излезли напълно от кризата
От провеждането на проучването икономическата картина се влоши значително, като петролът падна под 50 долара за барел, дефлацията в еврозоната се увеличи, а Световната банка намали прогнозата си за растежа на световната икономика. "Все още не сме вън от опасност по отношение на възстановяването на икономиката", каза Джениек- Хануз. Икономическите опасения сред експертите не намаляват от година на година, но просто са засенчени от геополитически въпроси, добави тя.
Други по-големи рискове са екстремните метеорологични явления, провалени държави и правителства, както и продължаващата висока структурна безработица.
От гледна точка на мащаба на въздействие, а не вероятност да се случат, най-големи проблеми са водната криза и бързото разпространение на инфекциозни заболявания според експертите. Като цяло докладът анализира 28 глобални риска за следващите 10 години.
Годишната среща на Световния икономически форум ще се проведе в швейцарския ски курорт Давос от 21 до 24 януари. Форумът събира бизнес лидери, политици и управители на централни банки и в последните години символизира глабализирания свят, доминиран от мултинационални корпорации. Това го прави и любима мишена на антиглобалистите, въпреки че от организацията твърдят, че включват широк спектър от мнения - от работни синдикати до религиозни лидери.
Не забравяйте средната класа
Лари Самърс, бивш министър на финансите на САЩ и преподавател в "Харвард", обърна внимание на гостите на друга тема, която става все по-актуална в навечерието на избори в англосаксонския свят. Става дума за съдбата на средната класа, за гласовете на която се борят консерватори и либерали.
В статия за Financial Times той подчертава, че това е съсловие, което няма да има свои представители в Давос, докато в същото време "няма нищо по-важно за успеха на индустриалните демокрации от това устойчиво да растат заплатите и стандартът на живот на работещите семейства".
Самърс призовава, докато се говори непрекъснато как да се помогне на бедните в света, да не се забравя, че без съществени промени в политиките, даващи перспектива на средната класа, ще стане много трудно да се усети подобрение.
Данните от развития свят сочат, че спестяванията са далеч повече от инвестициите на фона на стагнация и дефлация и изчерпващи се инструменти на централните банки да предизвикат икономически растеж.
Според него реалният растеж на капацитета на американската икономика през последните три години е едва 3%, а делът на безработните американци в групата 25-54 години е по-голям, отколкото в Япония, Франция, Германия или Великобритания. За 35 години се е задълбочило и икономическото неравенство в САЩ – ако днес имахме структурата на разпределение на доходите от 1979 г., казва Самърс, то 80% от домакинствата щяха да разполагат с 11 000 долара повече, а най-богатият 1% щяха да имат със 750 000 долара по-малко.
Комбинирани с усещането, че от глобализацията спечелиха най-вече елитите, тези данни идват да покажат, че трябва да се промени фокусът на международното икономическо сътрудничество в полза на средната класа.
