Само 32 млади пезагози са били назначени до миналата година в Хасково

Стара гвардия стопира младите учители в системата на хасковското образование. Заради промени в закона, които оставят пенсионирането в ръцете на пенсионера, стотици даскали продължават да преподават, въпреки че отдавна са навършили годините и стажа за излизане в заслужен отдих. И въпреки непрестанните им оплаквания колко е тежко учителстването. В същото време по 50-60 души се редят на опашка за само едно място при това за възпитател, както се оказа на един миналогодишен конкурс, при това в селско училище - Узунджово. Че младите нямат място в хасковските училища, личи и от статистиката - от 2292 педагози в цялата област само 65 са със статут на младши учители, тоест с под 3 години стаж. При това 33 са назначени само през миналата година, и то като възпитатели, заради настъпващата целодневна форма на обучение в началния курс. Както и да се въртят цифрите излиза, че младите/и обучавани по нов начин/ учители са под 3 % от тези, които преподават на децата ни. В същото време педагозите с над 30 години стаж, които са в пред и след пенсионна възраст, са цели 615. Това е 26.8 % от всички или повече от ¼. Специално за учителите процентът всъщност е още по-голям, защото огромното мнозинство от тези ветерани са именно учители, а не възпитатели. Кариерното им развитие стига до мерака за малко по-голяма заплата, полагаща се за старшите и главните учители. В настоящият закон такъв се става не с резултати, а с прослужено време - като в някогашната казарма. Там можеше да влезеш в старшия офицерски ешалон /до подполковник/ само на базата на годините под пагон. Това бе и един от многото доводи /при това основателен/ за закриване на наборната армия. Учителството очевидно не може да се закрие /и не трябва/, но видно е, че се налага спешна реформа. Защото в момента има уникални недомислици. Цели 10 години един млад учител трябва да виси пред черната дъска, ако иска да стане старши и да взима малко повече пари. В същото време за да станеш директор се искат 3 /три/ години стаж, и то без да е необходимо да си бил преподавал през това време. А заплатата на директора е доста по-голяма. И се налага да се преподава не повече от 75 часа годишно. Или ако влезем в учителската лексика, само 75 часа да си трошат нервите с това „загубено“ поколение. 

Справка с малкото млади учители в Хасково обаче показва, че за тях контактуването с младото поколение не е трошене на нерви. Малката възрастова разлика и сходните ценностни системи помагат за по-лесното намиране на общ език, което автоматично се отразява на образователния процес. В същото време за един учител на 60, вълненията на учениците се струват непонятни и често пошли и обикновено комуникацията се изражда в безмислени заповеди и наказания. От друга страна пък един достолепен педагог не може да слезе до акъла на малките, без тотално да се изложи, дори и само за това, че не може да борави със смартфон. Това пък допълнително сваля самочувствието на и без това смачканото учителско съсловие, което предпочита да се ограничи в регламентираните норми на класната стая. Изпява урока и дотам, макар да признава, че преподаването не е само наливането на учебна материя в главите на учениците.

Отделен е въпросът и доколко възрастните педагози могат адекватно да предават науката, след като ползват методики, овладени преди 30 години. Да, Архимед си е Архимед винаги, както твърди един учител по математика, но със сигурност аксиомата му ще стане по-интересна, ако се разбере, че е мъдрувана под градушката снаряди, изстрелвани от римската флота над обсадената Сиракуза. Ако някой все пак се заинтересува кой е този Архимед, ще трябва да потърси в Уикипедия, но пък може да докара до истерия учителя, ако го види да цъка на смартфона. Учителят е прав, че това със Сиракуза няма отношение към математиката, но пък пропуска да си признае, че и повечето му ученици нямат отношение към нея

Новият закон за училищното образование се опитва да отстрани множество от недомислиците и да даде повече шанс за кариерно развитие на младите учители. Ще могат да прескачат стъпалата на йерархичната стълбица на базата на резултатите, а не на прослужените години. Има предложение стартовата им заплата да не е мизерните 450 лв, а средната работна заплата за страната, която е доста по-голяма. Но и новия законопроект не решава първородния грях, извършен от един друг закон преди 2 години-работодателят няма думата при пенсиониране, учителят сам избира кога да се оттегли. Директорът също. Примери за това в Хасково - достатъчно. През това време младите учители ще чакат до онова време, когато все пак ще станат „младши“, ако и да не са вече толкова млади.

Г.Христов