Лисков/вдясно/ извика в Харманли Държавната агенция за бежанците/ръкомахащия/

Кметът на Харманли Михаил Лисков изненада институциите и своите съграждани след като в сряда изненадващо изпрати отворено писмо до институциите с искане най-големия бежански център в България да премине от отворен в затворен тип. Градоначалникът се мотивира със страха който обхванал неговите съграждани от действията на бежанската общност, която само в лагера наброява над 2000 души. Отделно още стотици живеят на външни адреси в харманлийска община. По думите на Лисков, в многократните разговори с хората те му се оплаквали че са подложени на тормоз. Групи бежанци влизали в заведения и магазини и просто си взимали каквото им трябва без да го платят. Продавачките умирали от страх и не смеели да кажат нищо. Знаели че чужденците имат ножове и ги използват, след инцидента от първи октомври предната година когато местен бе наръган 12 пъти в спор за жена.
Дори да ги заловят след кражби и взломявания, на бежанците се разминавало. „Дори да ги хване полицията ги пускат след 24 часа. Обикновено кражбата е на стойност под минималната работна заплата и прокуратурата не се задейства“ твърди кметът. Най-сериозното наказание пък което могат да наложат от лагера е да им откажат статут на бежанец. „На следващият ден подават нови документи и почва да тече нов 6-месечен срок, а те са на топло в лагера“ беснее Лисков. Той иска да има вечерен час. Иска всеки напускащ лагера бежанец да е придружен от полиция. И предупреждава, че при прогнозираната следваща бежанска вълна през пролетта и евентуалното удвояване броя на бежанците в Харманли, градът ще стане неуправляем. „В София 2 хиляди са пешеходци, в Харманли-това е митинг“ категоричен е Лисков визирайки 15-хилядното население на града.

Заради опасенията на избирателите му Лисков свика цяла среща на ръководството на ДАБ, Хасковската полиция, областната управа и граждани да се постави „веднъж завинаги“ въпроса с бежанците. Харманли обаче прояви незаинтересованост, граничеща с пренебрежение. В Харманлийското НДК се събраха не повече от 50-на души, половината от които щатните протестъри срещу чужденците в кръга около лидера им Петя Георгиева, а другата половина-пенсионери които искаха да си поговорят по принцип-за бежанците и всичко останало.

Проверка в Града на Белоногата установи че всъщност Харманли печели много добре от бежанците. Всички заведения са пълни със сирийци, в града никнат като гъби след дъжд забравените интернет зали, хранителните магазини регистрират рекордни обороти, както и магазините за мобилни телефони. Пенсионерите се впечатляват че чужденците имат уважение към по-възрастните, няма дори и слух за посегателство над стар човек. Освен това наемали масово празни стаи и етажи от къщите на обезлюдяващия град. Харманлийци пък ги деряли с наеми от 300 лв за двустаен, която е двойна цена дори за Хасково. Парадоксално, но доволни са и местните роми които доскоро щяха да се колят със сирийците. Има на кого да предлагат жените си „за компания“. Бежанците, предимно млади мъже, плащали охотно сметките на „компанията“ и другите услуги. Не се пазарели.

Не че няма ксенофобски настроения, но дори и противниците на бежанците признават, че крайните настроения умишлено се предизвикват от националистите. Според Тодор Тодоров от новоучреденото гражданско сдружение „Заедно за Харманли“ психозата се насаждала по социалните мрежи. На нея се поддал негов приятел, който на 29-години заедно с младата си жена емигрирал в Дания. Заявил му че няма бъдеще в града, който бил обречен на Ислямизация. Дори и за този единичен случай обаче не било сигурно дали причината не е в социално икономическата ситуация на лишения от поминък Харманли.

Поне по официалните данни, сирийците не правят проблеми на обществения ред-само 5 нарушения за цялата 2014-та година-в много пъти по-малко отколкото са нарушенията на самите българи. Пък и местното население е съгласно-проблемите се правят не толкова от сирийската общност, колкото от афганистанците и кюрдите. „Ако в лагера останат само сирийските семейства с бежанци нещата ще станат много по различни. И спокойни“ изрази едно от малкото смислени мнения на срещата в НДК Харманлиец на средна възраст. Според пенсионираният полицай Любомир Стойков инициираната среща от кмета е безсмислена-“ 5 нарушения за цяла година са едно голямо нищо. По добре властта да помисли не как да докара хора, а какво да ги прави оттук нататък. Да направи инфраструктура и даде поминък. Не да се плашим с тях“.

Според много харманлийци, неочакваната загриженост на кмета за положението с бежанците е предизборен ход. Тази година е местния вот и администрацията се опасява избирателите да не я обвинят че им е натресла бежанци без да ги питат. Тезата на Лисков е че и него не са го питали, иначе той бил против. Хората обаче не са съгласни. „Лисков да каже как се спазари с Орешарски за лагера срещу едни 7 млн. И къде са тези пари в момента“ възмутени са харманлийци, които визират милионите отпуснати по правителствената програма за подкрепа на регионите. Въпреки че Харманли получи лъвския па й от общините в хасковка област, в града нищо не се е променило видимо и никой не знае за какво са разходени въпросните милиони.

Г.Христов

Но хората не се заинтересоваха много

Дори и тези от самата кметска администрация