Нарасналите кръводарители свиха черния пазар за кръв

Бум на доброволни кръводарители сви до минимум предлагането на кръв срещу заплащане. Или поне свали цените, коментират хасковлии опарени от нуждата спешно да търсят живителната течност за близък човек. В последно време обаче доброволците се увеличили значително, а успешните акции на кръвопреливния център в Хасково държат достатъчно наличности в банките. За миналата година центърът по трансфузионна хематология към МБАЛ отчете рекордната за последните години бройка от 2329 кръводарители-със 115 повече от предходната година и с близо 300 повече от 2013 г.
333 от далите кръв са го направили доброволно, тоест без конкретен повод. Останалите 1996 са дарили за приятел или познат, макар разбира се и техния жест да е бил доброволен.

Липсата на тежки инциденти пък спести на кръвопреливния център кризи като тази от края на 2013-та, когато областната болница увисна не с една, а с цели две кръвни групи. Другият аспект са сполучливите акции в населени места, учреждения и училища за набиране на кръв. „Искам специално да благодаря на кмета на Димитровград Иво Димов и всички кметове от община Димитровград за техния жест по Коледа” заяви началникът на трасфузионния център д-р Балина Бозова.

По Коледа 2014-та, Димитровградско вля свежа кръв в Хасково с организирана благотворителна акция, в която се включиха цели 26 души. Бройката е рекордна за единична кампания през м.г.

В резултат, черния пазар на кръв изпадна в дълбока криза. От месеци пред АГО не се забелязват традиционните мургави донори с тяхното фирмено „Бате да помогнем с нещо”. Помощта се изразява в кръв срещу заплащане като хасковските тарифи вървят между 50 и 150 лв за едно сакче от 450 милилитра. Големия марж се обяснява с търсената кръвна група, като традиционно дефицитните отрицателни, се тарифират на максимума. Легендата гласи че при някои от най- редките кръвни групи като „0–” цената можела да удари умопомрачителните 500 лв. И да е имало нещо вярно, това е важало за предходните години, особено за периода когато кръвопреливния център бе в средата на града в бившето КБУ Аврора. Тогава пред дверите на медицинския център имаше непресекващ марш кръводарители с оферта. Разбира се това е абсолютно незаконно. Закона за кръвта и кръвопреливането е изричен, че: "Кръвта, кръвните продукти и кръвната плазма не могат да бъдат обект на възмездна сделка.". Глобата е внушителната сума от 10 000 лв. Няма данни обаче някой в Хасково да е глобен по този параграф.
Добрата новина пред легалното кръводаряване е, че се увеличава броят на младите хора. Традиционният кръводарител е мъж между 31 и 40 години, но все повече се включват и тези в 20-те. От друга страна най-редовните дарители са мъже над 50-те, закърмени още от казармата, където даваха от 2 до 4 дни отпуск за сакче. При една от кампаниите за попълване на дефицитна отрицателна група, поредно даряване направи мъж от Димитровград, който бил редовен цели 36 години и в сметката си имал повече от 60 донорства. Важното е да се отбележи, че всичко това е безвъзмездно. Някога държавата е плащала част от кръвопреливането, за осигуряване резервите на болниците от редки кръвни групи, като таксата е била 80 лв на сак. Сега обаче възнаграждението за дарителя е кашонче шоколади, биксквити и сокчета.

Във всеки случай много хора разбраха че кръводаряването не е опасно, доволни са лекарите. Дори е полезно за организма. На мъжете е разрешено до 5 кръводарявания през годината като между две трябва да има поне 2 месеца време. Жените имат право на 4 кръводарявания. По-ниския брой на дамите не е заради липса на съпричастност, а по чисто обективни причини-минималното телесно тегло на дарителя трябва да е поне 50 килограма. Което е прекалено много за тинейджърките, дори и за зрелите, но пък по правило грациозни хасковлийки.

Макар и да изглеждат оптимистични, цифрите на хасковския център по трансфузионна хематология са обезпокояващи на втори прочит. Данните показват, че в България дарителите са средно 20 на 1000 души или иначе казано около 2%. Хасковските кръводарители са в средностатистическата норма само ако се съотнесът към 90 хилядната ни община. МБАЛ обаче обслужва цялата област, а на нейното 240 хилядно население 2329 кръводарители са точно 1 %. В добавка, регионът е разсичан от магистралата на смъртта Е-80, където редовно стават катастрофи с жертви и пострадали и по всяко време може да възникне остра нужда от кръв. Затова необходимостта от кръводаряване не секва. От болницата призовават всяка кръвна група да дарява колкото се може повече без оглед на „редки” и „чести” кръвни групи. Историята показа че дори и най-честата кръв А + може да стане дефицит, както се случи през 2013-та. От друга страна кръвните групи не се свеждат просто до "0, А, Б и АБ". Само "А" има 20 подгрупи. На теория А1 може да се прелива на човек с А2, но е нежелателно, тъй като рискът от усложнения не е малък и като цяло се прави само по спешност, уточняват лекари. Изходът в критични ситуации е в достатъчно предварителни наличности, тоест да не се чака да ни хване нуждата и тогава да се търсят дарители. Или невидимият, но със сигурност съществуващ черен пазар.

Г.Христов

В Димитровград се включиха ударно, водени от кмета си Иво Димов