"Изследвания, проведени 90-те години на миналия век, установили, че хората, които редовно консумират богати на антиоксиданти плодове и зеленчуци се разболяват по-рядко от рак, сърдечно-съдови заболявания, имат по-добро зрение в сравнение с хората, които ядат по-малко от тези храни. Останалото е медийна истерия и маркетинг."- казва Рос Померой (Steven Ross Pomeroy) в Real Clear Science.

В момента производството на антиоксидантни добавки е огромна многомилиардна индустрия, благодарение на неразумните потребители, които гълтат антиоксиданти като бонбони.

Свободните радикали

Нашето тяло е съставено от атоми. Всеки атом би трябвало да има пълен набор от електрони, но заради някои външни фактори като стрес, неправилно хранене, пушене или слънчевите ултравиолетови лъчи, както и вътрешни фактори като храносмилането, тези атоми понякога губят електрони и стават непълни. Тези нестабилни атоми се наричатсвободни радикали. Те съдържат един или повече несдвоени електрони във външната си електронна обвивка като един свободен електрон заема сам атомната или молекулна орбитала.

Верижна реакция

Тези атоми с недостатъчен брой електрони, "търсят" друг електрон за да се допълнят и "крадат" електроните на друга близка молекула като впоследствие тази молекула се превръща в свободен радикал.

Свободните радикали предизвикват оксидативен стрес в нашата система. Ако видите как една ябълка става кафява като престои на въздух, това е израз на процеса окисляване. Нещо подобно се случва вътре в нашия организъм.

Окисляването

Окисляването е химическа реакция на прехвърляне на електрони от едно вещество към друго. Свободният кислород окислява въглеводороди, алкохоли, киселини, мазнини и други вещества в един верижен процес. Верижните реакции се осъществяват с участието на активни свободни радикали и активни кислородни форми с увеличаваща се скорост, те са автокаталитични. Това се дължи на образуването отново на свободни радикали от разлагането на междинните продукти.

Тези допълнителни свободни радикали в организма могат да увредят клетките. Така, въпреки че окислителните реакции са жизненоважни, те може да бъдат опасни.

Антиоксидантът (противо-окислител) е молекула, която може да забави или дапредотврати окисляването на други молекули.

Добрите антиоксиданти

Антиоксидантите прекъсват веригата на верижните реакции като реагират със свободните радикали и по този начин ги неутрализират. Така те предотвратяват окисляването на други молекули.

Вероятно знаете за витамин С, витамин Е, бета-каротин, селен, манган и коензим Q10 - всички те са антиоксиданти и неутрализират потенциално вредните свободни радикали. 

Самите организми са развили сложни антиоксидантни системи, които работят за да се предотврати увреждането на жизнено важни компоненти на клетката или явлениетооксидативен стрес. 

Колкото повече антиоксиданти, толкова по-здрави? Не!

Доста е съблазнително с едно хапче да постигнем идеалното здраве, но нещата не са толкова прости.

В малки количества оксидантите са необходими на организма, те помагат в борбата му с вредните бактерии, а големите дози антиоксиданти увеличават активността на раковите клетки.

Анализите показват, че при определени обстоятелства, антиоксидантите може всъщност да играят ролята на прооксиданти, т.е. обратното, на което се надяваме. Сред факторите, които определят как ще действат са химията на заобикалящата ги среда и количеството на присъстващите антиоксиданти.

Антиоксиданти се предписват при инсулт и невродегенеративни заболявания, но все още не е изяснено дали оксидативният стрес е причина или следствие от заболяването.

Други учени смятат, че оксидативният стрес може би не е толкова вреден, след като съществува естествено в организма.

"Оксидативният стрес е не само неизбежно събитие в здравата човешка клетка, но е и отговорен за функционирането на жизненоважни метаболитни процеси, като например инсулиновата сигнализация и производството на еритропоетин," - пише екип от изследователи през 2012г.

Освен това, почти всички от предполагаемите ползи от антиоксиданти, оптимистично изтъквани преди десетилетия, не се оправдаха. Антиоксидантните добавки не подобряват когнитивните функции или не намаляват риска от деменция. Има твърде малко, да не кажем, никакви доказателства, че те намаляват риска от рак и сърдечно-съдови заболявания.

Напротив, антиоксидантните добавки могат да нанесат повече вреда, отколкото полза. Учените били изненадани да открият едно малко, но забележимо увеличение на смъртността при продължително приемане на бета-каротин, витамин А и витамин Е.

Свръхконсумацията на добавки, особено на минерали и мастноразтворими витамини, които могат да се натрупват в организма, може да бъде опасна и трябва непременно да бъде консултирана с лекар.

През 2012 г., само в САЩ, индустрията на антиоксидантните добавки достигна $ 65.00 милиарда. Обществената мания, стигаща до истерия по антиоксидантите се случва въпреки предупрежденията на учените, че една диета, богата на плодове и зеленчуци, е напълно достатъчна. Научните доказателства сочат, че допълнителното приемане на антиоксиданти е напълно необосновано.

Накратко - не харчете парите си излишно за хапчета.