Едва ли някой кинофен ще се изненада дълбоко от новината, че цивилизацията ни отново е заплашена от междупланетни междуособици. Безскрупулни владетели на обширни космически пространства си оспорват за пореден път исконните права над планетата ни, но световното обществено мнение не бива да изпада в паника, защото всички наши противници ще срещнат съпротивата на печените сценаристи от Холивуд.

С „Пътят на Юпитер” дуетът Лана и Анди Уашовски се завръща към любима тяхна тема, разработена в „Матрицата” и доразвита в „Облакът Атлас” – жителите на Земята като източник на естествена генетична субстанция. Планетата ни отново е превърната във ферма за скъпоценен биологичен материал, серум осигуряващ благоденствието на извънземни сили, отличаващи се с ненадминат цинизъм и егоизъм.

Неочакваната смърт на кралицата от космическата династия Абрасакс отприщва дворцови интриги, заговори и конспирации между трима потенциални кандидати. Играта загрубява, когато те разбират, че по стечение на обстоятелствата, пряката наследница на трона се намира на презряната планета Земя. И докато злосторниците изпращат гущероподобни килъри, за да елиминират нищо неподозиращата избраница на съдбата, други се опитват да я спасят, в името на реда, сигурността и стабилността на космоса.

Обектът на внимание на трансгалактическите интереси живее в Чикаго и е американската гражданка от руски произход Юпитер Джоунс (Мила Кунис). Името на персонажа, чието родно място е Санкт Петербург не бива да смущава със своето неславянско звучене, защото нейният баща е от англосаксонски произход и е астроном – любител.

История за принцесата, която чисти тоалетни, малко преди да разбере, че съдбата е поставила в ръцете й съдбата на човечеството, е твърде сходна с тази на Нео (Киану Рийвс в „Матрицата”).

Уашовски са опростили сценария, за да вложат изобретателната си енергия (заедно с отколешните им сътрудници Хю Бейтъп и Дан Глас) в специалните визуални ефекти и многопластовия диалог с универсални философски прозрения. Филмът не чужд на сентенции отнасящи се до ролята, която всеки играе в собствения си живот, и ако в това няма нищо ново, то преговорът по темата е великолепно илюстриран.

Вероятно по-зрелите кинофенове си спомнят впечатляващите картини и невиждани кадри от култовата трилогия за Матрицата в контекста на началото на нашия век.

Днес, когато същите тези ефекти предизвикват снизходителни усмивки и са обект на маниерно преповтаряне, задачата на двамата режисьори-сценаристи е доста по-сложна, но те я решават като опитни майстори с развинтено въображение. Нещо повече, с различната хореография на екшън сцените, те умело преодоляват опасността (и изкушението) да попаднат в капана на собственото си визуално наследство и препратки.

Антигравитационни ботуши удобни за сърфиране в градски условия, летящи мотоциклети подходящи за шпиониране и провеждане на мълниеносни „черни”операции или космически кораби с впечатляващ дизайн са само част от изненадите, с които кинофеновете ще се срещнат на големия екран.

Разказът на Уашовски разчита до голяма степен на водещото място на Мила Кунис в ежегодните класации на мъжките списания, а безобидните руганти, излизащи от устата й само допринасят за чара на героинята.

Малогабаритната красавица се превъплъщава в обикновена и съвсем целомъдрена девойка от добро семейство, която се оказва в интимна близост с генетично модифирания боец Кейн (Ченинг Тейтъм), осигуряващ нейната сигурност на почти доброволни начала.

Мнозина съвременни автори се забавляват с цифровото изображение подобно на деца, които си играят с нов конструктор, като се задоволяват с повърхностно плъзгане в рамките на клишето, гарантиращо касов успех. „Пътят на Юпитер” защитава престижа на Уашовски като експерти във визуалната многопластова притча, в която всеки зрител според личния си житейски опит ще открие нещо за себе си.