Разполагането на команден център на НАТО и ограничен брой военни от алианса у нас е сред водещите теми за съботните вестници.

„В Шабла няма да бъде разположена военна база на НАТО. Това съобщи военният министър Николай Ненчев в отговор на въпрос на лидера на „Атака" Волен Сидеров в парламента. В София обаче ще има многонационален команден щаб, който ще е постоянен, а половината от състава му ще е български. Ненчев заяви, че въпросът за база на Шабла на алианса никога не е стоял на дневен ред. НАТО ще разположи малки сили за бързо реагиране и командно-контролни пунктове в шест източноевропейски държави, сред които е и България, съобщи обаче генералният секретар на алианса Йенс Столтенберг в Брюксел.
Министрите на отбраната на НАТО ще се срещнат на 5 февруари, за да обсъдят подробностите около новите формирования..." - в. „Труд".

„Българският щаб на НАТО ще бъде в София, съобщи министърът на отбраната Николай Ненчев в парламента.
Никога не е стоял въпросът командно-контролният център на алианса да бъде разположен в Шабла, допълни той. Че в България ще бъде разгърнат щаб на пакта, обяви преди седмица генералният му секретар Йенс Столтенберг при визитата си у нас.
Българските военни ще са 50% от личния състав на щаба, останалите - от други армии на НАТО. Министърът отрече, че освен щаб, в България ще има и база на НАТО. Никой не ни е искал база на наша територия, обяви той..." - в. „24 часа".

„НАТО ще разположи малки сили за бързо реагиране и командно контролни пунктове в шест източноевропейски държави, сред които е и България, съобщи АФП, позовавайки се на генералния секретар на алианса. Това ще е част от по-широк план за създаване на сили за бързо реагиране в Европа заради действията на Русия по време на украинската криза.
Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг обяви днес на пресконференция в Брюксел, че пунктовете ще бъдат разположени в Естония, Латвия, Литва, България, Румъния и Полша. Министрите на отбраната на НАТО ще се срещнат на 5 февруари, за да обсъдят подробностите около новите формирования.
Столтенберг заяви, че страните, чиито военни ще съставляват силите за бързо реагиране ще бъдат известни другата седмица. Норвегия, Германия и Холандия изразиха желание да вземат участие.
В командно-контролните пунктове ще работят по няколко десетки военни, като основната им дейност ще бъде да планират и организират военни учения, както и да командват подкрепленията на силите за бързо реагиране, както и ще изпълняват ролята на връзка с въоръжените сили на страните, в които са разположени.
Командните пунктове ще заработят през 2016 г..." - в. „Дневник".

„Пентагонът проучва възможността да разположи у нас бойна техника
Пентагонът ще изпрати скоро в България екип за проучване на възможността да разполагане на танкове и друга бойната техника, обяви висш американски генерал.
Екипът ще проучва същата възможност и в Румъния, Полша, Литва, Латвия и Естония. По тази начин ще се засили американското военно присъствие в района, който е засегнат от руската интервенция в Украйна.
"Ще направим проучвания следващите няколко седмици в Естония, Латвия, Литва, Полша, Румъния и България, за да видим дали има място тези въоръжения да останат там. Това може да бъде рота, може да бъде и цял батальон, преди да направим проучването не може да знаем", заяви в интервю за сп. "Старт енд страйпс" ген. Бен Ходжис, цитиран от БГНЕС.
През 2015 г. американската армия планира да разгъне в страни от Европа на ротационен принцип бронирана бригада от 3000 военнослужещи." - в. „Сега".

Съботните вестници съобщават и за кончината на експрезидента Желю Желев.

„Отиде си Желю Желев. Първият демократично избран президент на България угасна месец преди рождения си ден. На 3 март той трябваше да навърши 80 години. Вероятно д-р Желев е бил покосен от инсулт в съня си. Здравето му се разклатило сериозно още през есента. Според негови близки често губел паметта си, изпадал в депресия. Престанал да шофира, хващал си такси или пътувал с градския транспорт. Само преди три дни Желев участва в Съвета на президентите при Росен Плевнелиев. Изглеждаше добре, не се оплака от нищо, признаха участници във форума..." - в. „Стандарт".

„Преди седмица президентът Желю Желев е бил в родното село на жена си Грозден и сложил хризантеми на гроба й.
"Сякаш се прости с нея. Той не беше същият човек след смъртта на жена си", казва Иванка Тодорова. Тя е съученичка на Мария Желева, а семействата им били близки от времето, когато децата им били малки. Двамата заедно отишли на гробищата. "Видя ми се свеж, пожела ни да сме живи и здрави, пак да се видим", казва Иванка...
Вечерта на 29 януари Желев вдигнал температура. Преди това си играел с двете внучки на дъщеря си Станка..." - в. „24 часа"..

„Политиците признаха приноса на Желю Желев посмъртно
Политиците дадоха висока оценка за приноса на първия демократично избран президент Желю Желев, който почина внезапно вчера. За последно авторът на "Фашизмът" присъства на традиционната среща на бившите държавни глави при Росен Плевнелиев преди три дни. "С живота си и с делото си д-р Желю Желев зададе посоката, която продължаваме да следваме и днес - на държава и народ, които вървят все по-уверено по единствения възможен път на българите - за изграждане на демокрация от европейски тип, за човешки права и свободи", написа в съболезнователно писмо президентът Плевнелиев. Посланието на премиера Бойко Борисов беше по-лично: "Позволете ми да се присъединя към скръбта за Жельо Желев. Старите хора казват, че Господ прибира първо добрите хора". Лидерът на БСП Михаил Миков го оцени като "почтен човек". "Познавах президента Желев отпреди 1989 г., беше една изключителна личност, обществено ангажиран човек. Личност, която участва в прехода и въпреки политическите му позиции, които не винаги можеха да бъдат споделяни, той беше един почтен човек, който искаше добро бъдеще за България", казва Миков. "Членовете и симпатизантите на ДПС искрено обичаха д-р Желев, защото макар и той да бе основател и първи председател на СДС, той се издигна до президент на всички български граждани. Един истински обединител на нацията", каза лидерът на ДПС Лютви Местан..." - в. „Сега".

„Министерският съвет обяви 1 февруари 2015 г., когато България отбелязва  Деня на почит към жертвите на комунизма, за ден на национален траур по повод кончината на президента д-р Желю Желев (1990-1997 г.), съобщи правителствената информационна служба.
В памет на първия демократично избран държавен глава на България националните флагове на държавните институции ще бъдат свалени наполовина.
Министерският съвет създаде правителствена комисия, която да организира погребението.
Ръководител на комисията е вицепремиерът по коалиционната политика и държавната администрация Румяна Бъчварова. Членове са президентите Петър Стоянов (1997-2002 г.) и Георги Първанов (2002-2012 г.), както и Екатерина Захариева - началник на кабинета на президента Росен Плевнелиев.
Поклонението ще започне от 12 часа в Патриаршеския храм "Св. Александър Невски"..." - в. „Дневник".

Темата за „Южен поток" също намира място на страниците на всекидневниците.

„България до момента не е получила официално заявление от Русия за отказ от проекта „Южен поток" и заради това не се изключват всички варианти за развитие и продължава подготвителната работа. Това заяви българският държавен глава Росен Плевнелиев в интервю за чешкия вестник Lidove noviny, цитирано от РИА Новости.
„Българското правителство продължава подготвителната работа. Надяваме се, че проектът в края на краищата ще получи всички необходими разрешения за строителство. Българската позиция е ясна - проектът може да се реализира, само при условие, че съответства на правото на ЕС", обяснява президентът.
Единственото, което има София в настоящия момент, е официалното изказване на руския президент Владимир Путин от 1 декември т.г, когато съобщи за края на „Южен поток", припомни Плевнелиев. Той изтъкна, че изявлението е „емоционално" и е породило „множество спекулации и въпроси".
До края на 2016 г. ще е готова интерконекторната връзка на България с Гърция, като тя ще бъде строена изцяло с европейски пари, съобщи още държавният глава..." - в. „Стандарт".

„Ръководството на Българския енергиен холдинг е предложило на директора на "Южен поток България" от българска страна българските служители на смесеното дружества да получават възнаграждения съгласно средните в сектор "Енегретика", каза днес по Би Ти Ви енергийният министър Теменужка Петкова.  В отговор на въпрос, тя уточни, че големите заплати в дружеството са публична тайна, но така и не обявен техния точен размер.
В медиите се появиха информации за 10 358 лв. средна месечна заплата, като през 2013-та година разходите за възнагражденията на работещите в дружеството 23-ма души са 2.86 млн. лв. Енергийният министър каза, че все още няма официален документ, който да дава основание да се твърди, че българският участък на газопровода "Южен поток" няма да се реализира..." - в. „Дневник".

Вестниците продължават да следят и темата за санкциите срещу здравно неосигурените, предлагани от здравния министър Петър Москов.

„Предложената промяна от здравния министър д-р Петър Москов всеки, които не се осигурява, да плати здравните си вноски от 2000 г. досега, е противозаконна. Това заявиха пред „Труд" депутати от опозицията, от управляващото мнозинство и висши магистрати. Според върховни съдии законова поправка не може да има ретроактивно действие, тъй като преди 15 или дори 12 години са действали съвсем различни закони, а държавата и гражданите са спазвали именно тях.
В сряда здравният министър внесе в Министерския съвет точно такава промяна в Закона за здравното осигуряване (ЗЗО), правителството я гласува и тя вече е за обсъждане в парламента.
„Преди 4 г. Конституционният съд излезе с решение по Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, с което приравни осигурителните вземания с данъчните. По този начин и давността на осигуровките също стана 5-годишна като при данъците", допълни за „Труд" д-р Емил Райнов (БСП), зам.-шеф на здравната комисия (виж още по-долу). Просто казано няма как държавата да търси неплатени вноски преди 2010 г.
„Има изключения, при които при започнала данъчна проверка срокът може да се увеличи с още 5 г., но това са съвсем конкретни казуси. Така или иначе няма как да се изискат вноски отпреди 15 г.", допълниха депутати от ДПС и ГЕРБ.
Коментарът на председателя на здравната комисия ген. Стоян Тонев (ГЕРБ) бе, че предложената от д-р Москов мярка е като при събиране на дългосрочен дълг..." - в. „Труд".

„Няма опасност здравно неосигурените да останат без лекарска помощ след предвидените промени в здравната система. Това заяви пред Фокус председателят на Комисията по здравеопазване в парламента ген. Стоян Тонев. Той добави, че трябва да се мисли по какъв начин болниците ще бъдат компенсирани за лечението на неосигурени пациенти, тъй като за тези разходи няма да получат пари от Здравната каса. Ген. Стоян Тонев каза още, че Комисията по здравеопазване ще подкрепи предложените от министър Петър Москов три пакета с промени - спешен, основен и допълнителен..." - в. „24 часа".