Генетиците смятат, че значителна част от населението на Азия са потомци на лидери на номадски народи.
Учени от Франция и Великобритания са изследвали Y-хромозомите на 5321 мъже от 127 региона на Азия – от Западна Турция до Евенкия, от Кахастан до Виетнам.
Като анализирали получените данни, те определили, че 37,5% от изследваните се явяват потомци на 11 мъже. Ако се пренесе тази пропорция върху цялото съвременно население на Азия, то се оказва, че в тази част на планетата живеят около 830 млн. потомци на 11 плодовити предци.
Като маркер на бащинството встъпила Y-хромозомата: тя съдържа гена SRY, определящ мъжкия пол на човека, и се предава само от баща на син. С времето върху хромозомата се натрупват случайни мутации, които не влияят на жизнената дейност на организма, но встъпват в качеството на маркери за проследяване на родствените връзки в продължение на хилядолетия.
Анализът на такива мутации помогнал на учените приблизително да определят годините на живот на „бащите основатели“ на тези родословия, а концентрацията на притежателите на един или друг генотип посочвала региона, където са живели техните предци.
Въз основа на тези данни генетиците предположили, че сред 11-те най-плодовити бащи, от които водят началото си повече от една трета от жителите на Азия, има известни исторически личности, включително монголския хан Чингисхан и манджурския княз Гиочанги, както и основателя на династия Ляо Абаоцзи.
Впрочем авторите на изследването подчертават, че въпросните 11 мъже могат да се нарекат предци с безспорна точност едва след откриване и изследване на техните останки и провеждането на ДНК анализ.
Засега историците могат само да строят догадки за известни личности с много жени и деца по времето, когато са възникнали описаните нуклеотидни последователности.
И все пак учените посочват главните исторически процеси, създали „многодетните“ владетели – образуването на номадски империи и големи държави в бронзовия век в Югоизточна Азия.
Според авторите на изследването най-голямо потомство след себе си са оставили именно лидерите на номадските народи. Учените подчертават, че такъв успех се е дължал на съчетанието на няколко фактора. Това са патрилинейният ред на наследяване (строго по мъжка линия) и изпращането на синовете като наместници в определени области, където те са си вземали жени и са ставали родоначалници на нови династии.
Важна роля също е изиграло изобретяването на стремената и други фактори, допринасящи за бързата експанзия на наследяващите се „номадски империи“ из Евразия.
