Спасителят на тракийските българи е застигнат от участта на Христос - предаден и убит от своите. Легендарният Капитан Петко войвода оцелява от турските куршуми и башибозушките ятагани, за да бъде хвърлен и бит в български затвор, след който умира от пълно изтощение, включително и от глад. Големият българин няма шанс да се възстанови от зандана, защото излиза със строшени ръце, крака, смазани вътрешни органи и убит от студ и влага. Финалът на това евангелие по български е през 1900-та година. Родопският войвода напуска този свят в разцвета на силите си - на 56 години.
Да почетат не толкова тъжната дата, колкото делото и изключителната личност на воеводата, пред паметника му на ул. „Сан Стефано“ се събраха 10-тина тракийци, сред тях бе и историкът от Регионалния исторически музей Красимира Узунова. Те поднесоха скромни китки от свежи пролетни цветя пред вечно живия в паметта им тракиец. Той е същият, който защитава дедите им от върлуващите банди на полковник Синклер, след като българската и руската войска са блокирани от антибългарските клаузи на ненавистния Берлински конгрес. В ожесточени боеве край Доган Хисар през 1878 година 200 четници на Капитан Петко разбиват 3000 башибозуци на Синклер. Преди това пък Капитана отблъсква при Марония редовна османска армия и башибозук водени от двама (!) турски генерали. После пък потушава опит за метеж на кърджалийци в Хасково. За тези си подвизи, лично руският император Александър II го произвежда в чин капитан от редовната армия и му дава Георгиевски кръст. Нещо повече, прави го благородник с имение от 160 000 декара в Киевската губерния. Капитан Петко обаче предпочита да остане българин, продава имението и се връща в България.
За да попадне в ръцете на полицейския режим от времето на Стефан Стамболов. Наклеветен при един опит за атентат на Стамболов, той е хвърлен в затвора.
Тракийската му кауза обаче не е изоставена. Капитан Петко войвода прави първото тракийско дружество, през 1896-та година, с цел борба за освобождение на останалите под робство тракийски българи. Връзката му с Хасково е дългогодишна и здрава, изясни в кратка реч Красимира Узунова. Градът е най-големия пристан на емигриращите от родните места тракийски бежанци, процес, който продължава 4 десетилетия. Техните потомци в Хасково пък са решили да благодарят задочно на приютилия ги град. С помощта на кметството на 26-ти март до паметника на Капитан Петко, ще бъде открит мемориал на тракийските българи, дар от наследниците им към хасковлии.
Г. Христов
Тракийците бяха водени от шефът на дружеството Кирил Сарджев и историка Красимира Узунова |