Поетична максима: Във виното е истината

Поетична вечер в чест на влюбените и техния светия Валентин, организираха куп културни организации в града водени от община Хасково. Писатели и читатели трябваше да се потопят в словото на любовта и да попият вдъхновение в подхода към сърцето на любимия човек. Сред даващите и поемащи обаче отсъстваха най-близките с любовните трепети. Младо Хасково отдавна предпочита директното обяснение пред лиричното отклонение. Стиховете са вече демоде-нещо от времето на бабите, вкъщи или училище, които кой знае защо още се прехласват пред чуждите чувства. Младежта предпочита да се фокусира върху своите.

По тази причина може би в галерия Атанас Шаренков отсъстваха хора под 40 години. Единственото изключение бе 11-класника от Езиковата Кристиян Сивинов, който създаваше фон на поетите със своето пиано. Въпреки подчертаната си ориентация към изкуството, и младежът не прояви ентусиазъм към римуваното слово. Ако трябвало да каже нещо на момиче, предпочитал да го направи с музика. Излизащата изпод пръстите му класика наистина говореше и най-вече създаде атмосфера за поетичен водопад. 13 поети, като за петък 13-ти, вложиха много чувство в четене на своята и слушането на чуждата поезия. Аплаузите бяха реципрочни. Непоетичното зрителско тяло пък се състоеше главно от организатори, които подклаждаха възторга си с чаши марково червено. Накрая и поезията откри истината във виното и седна да споделя бъдещите си творчески планове на чашка в двора.

В организираната за първи път поетична вечер в чест на Свети Валентин се включиха доказани хасковски поети, издали не една стихосбирка. В рециталите си за щастие заложиха на оптимизма, вместо на трагизма, затова любовта им предизвика смях вместо сълзи. Всъщност в поезията, разликата между двете често пъти е въпрос на вино.

Г.Христов