Добричката процесия за днешния празник, с кмета Марин начело

Българската политика раздели село дори навръх най-аполитичния светия-Трифон Зарезан. На днешния народен фест на виното и неговото качествено изпиване, едно от най-големите димитровградски села се раздели на две-нашия купон и този на който кракът ми няма да стъпне. През 20 метра два оркестъра лееха народна музика и сипеха благопожелания към благодетеля, осигурил софрата на добричлии. Най-много се внимаваше обаче не за правилните стъпки на хората, а дали някой няма да прескочи от едното място на другото.

„Едното” бе организирано от дългогодишния кмет, бащица и ментор на селото Марин Маринов. Човекът прави всенародни празници не само на Трифон Зарезан, но и на всеки повод дори към него да не е прикачен светия. Мотото му е че ако заедно се забавляваме, заедно ще вършим работа. А в Добрич е свършено много работа за последните два мандата. Селцето е по-китно от половината градове в Хасковско, престъпността е сведена до минимум, а чистотата е на завидно за много общински центрове ниво. Но в очите на някои, Марин има един недостатък-той е от ГЕРБ. А в очите на някои димитровградчани има още по-голям недостатък-той е с кмета Иво Димов и следователно против политическата корпорация на един „завод на плодородието”. В съвременната БГ политика, който не е с мен е против мен. Затова политическите опоненти разделиха дори общоселския празник, сакън да не би да бъдат дори за ден в един лагер с врага с партиен билет.

Алтернативата на „едното” Зарезанско надпиване бе точно пред кметството. Според организаторите тя е заръчана от председателят на общинския съвет в Димитровград Стефан Димитров. И там имаше оркестър и там имаше скара/все безплатно/, но разделението бе видно дори и в менютата. Димитровградския мохабет залагаше на вино и шопска салата, местния купон в кръчмата си бе хвърлил пъпа в домашната ракия и руската салата. От време на време купонясващите през две къщеи си хвърляха кръвясали погледи преди да се върнат да допиват. В късната фаза на мохабета връщането можеше да се обърка към съседния купон, но тогава обикновено всички са толкова „зарезани”, че на никой не прави впечатление. Дори и на политкомисарите следящи за партийната дисциплина. Според добричлии, същото се получило и на коледния купон. Тогава имало предложение Марин да осигури Дядо Коледа, а опонентите Снежанка. Коалицията се оказала невъзможна заради партийна несъвместимост.

Иначе Добрич е пример как се почитат древни празници дори и без конкретен повод. Селото е едно от много малкото в България където няма кьорав лозов масив. Дори тазгодишния цар на Лозята Делчо Георгиев не можа да се похвали с повече от 1 декар кютюци. Някога край Добрич имало огромни лозя, но плодородието им свършило с разпада на текезесето. Спасителят на демокрацията, частникът, не си давал зор да ги копае и след като дръпнал по някоя и друга евросубсидия, окончателно ги оставил на бурените. Поради липса на лозе, тържественото зарязване мина в дворната асма на кмета Марин, където празничния ритуалн извърши самия селски първенец и шефът на хасковското горско Георги Масларов.

Г.Христов

...и алтернативата, организирана от димитровградски политически опоненти

Добричлии караха според традицията-първо църквата

После попа и царя на лозята

и зарязването на лозите

Другият лагер веднага заложиха на скара бира и малко вино

И двете страни богато почерпиха гласоподавателите