Искам да продължа да работя за конкретни резултати, които за мен са влизането на България в Шенген, добрата подготовка и успешното българско председателство на ЕС. Изглежда далеч – 2018 г. но всъщност има да се извърши огромна работа. Последното, което е съвсем конкретно, са значими резултати в борбата с корупцията.
Това каза вицепремиерът Меглена Кунева по БНР по повод предстоящите действия след отчета на първите 100 дни на новия кабинет.
"Ако не можем да представим един европейски облик на държавата, защото си изпълняваме ангажиментите, защото знаем как да се справим, заедно с останалите, с големите проблеми на ЕС, България ще бъде нещо като втора скорост. Аз съм абсолютно решена да не го допусна. Знам че изисква усилия и време, но заедно с още много хора, смятам, че ще мога да го постигна.
Хубаво е да говорим в интервюта, че сме остров на стабилност и т.н, но готови ли сме и как се включваме в борбата с трафика на оръжия през Западните Балкани?! Ние сме транзитна страна".
Кунева изрази надежда, че, когато гръцкото правителство придобие по-конкретен облик, би могло да има общи проекти с българското. „За съдените страни е добре да имат общи инвестиционни проекти“ каза тя.
"Големият въпрос тук е, че планът Юнкер изисква как да се случи така, че да се включат частните инвестиции в публична полза. Тоест, ако българската държава иска, с държавни гаранции, да построи мост, пречиствателно съоръжение и т. н. това е абсолютно недостатъчно".
Много страни вече са успели да мобилизират частните си инвеститори, каза Кунева. Ключът за успеха към плана Юнкер е в това колко частни инвеститори в България ще са съгласни да работят заедно с държавата, допълни вицепремиерът. Един от стълбовете на плана „Юнкер“ е т.нар. „Гаранция срещу първа загуба“, който позволява Европейската инвестиционна банка и държавните фондове да гарантира на прохождащите компании сигурност срещу първите им загуби, за да могат те да поемат по-рискови проекти, които да донесат и по-високи печалби. Подобни успешни примери има в повечето страни, отбелязали голям технологичен напредък, заяви Кунева и даде за пример „Нокиа“. Ако подобно нещо се случи в България, подобни компании могат да увеличат многократно печалбите си и да създадат повече работни места, както и да плашат повече данъци, каза Кунева.
Запитана за влизането на страната ни в Шенгенското пространство, Кунева отчете:
"Ситуацията изключително много се промени. И днес има нападение в европейска страна заради свободата на словото. Не може, когато има тероризъм, да се оставя Шенген да бъде просто средство България да си изпълни други ангажименти. С което аз не споря, ние наистина трябва да го направим по отношение на „Правосъдие и вътрешен ред“, но ситуацията е много силно променена. Политиката трябва да се променя според събитията. Да останем в застинало положение и да не може България да се включие активно заради собствената си сигурност и заради сигурността в Европа, това не е добре".
Според договора за присъединяване към ЕС, България и Румъния трябва да се присъединят към Шенген, припомни Кунева. Сега е моментът да се направи тази крачка. Европа върви към огромни капиталовложения в сигурността си, които България няма как да направи, ако не е част от Шенген, допълни Кунева.
"Мен ме ужасява мисълта, че една страна, която е гранична, като нашата, може да бъде оставена извън тази система за сигурност. Това би било изключително късогледо и напълно неправилно. Затова няма да спра да обяснявам".
Във вторник Реформаторският блок вероятно ще излезе с обща декларация по въпроса за смяната на председателя на ДАНС Владимир Писанчев и главния секретар на МВР Светлозар Лазаров, обяви вицепремиерът Кунева.
"Дотогава има различни мнения, които не си струва да бъдат изказвани. Но, да се натрупват още думи, без да имаме решение на Реформаторския блок, ми се струва, че към този момент е излишно".
Относно информациите за ратифициране на нов външен дълг Кунева заяви:
"Смятам, че на такава крачка трябва да се посвети повече време – в обяснения, в доказателства и много спокойно да се изложат мотивите. Това е абсолютно важно, за да знаем какво правим с тези пари, дали наистина е нужно, можем ли по някакъв друг начин да се справим. Обикновено аргументите на Финансовото министерство са сериозни, добре подплатени с цифри, с факти, но това никак не отнема от задължението да бъдат много добре обяснявани. Повече инвестиции в обясняване и намиране на съгласие е нещо, което аз силно бих препоръчала на Министерство на финансите. Знам, че те са експерти, както и министърът на финансите е такъв, че би искал нещата бързо да се случат и те разбират това, което говорят, но това не е достатъчно в политиката. Трябва всички да го разбираме".
