Назми Мюмюн – Трябва да продължим започнатото от Димчо Михалевски.

Преди една година, на 18-ти февруари не напусна Димчо Михалевски. Заради неизличима болест затвори очи в „Аджъ бадем” – болница в Истанбул. Бях там, на метри от него в последните му мигове.Не можех да направя нищо.Не пожелавам на никого да изживее нещо такова – бях безсилен,объркан, шокиран.В един момент осъзнаваш своята отговорност и безсилието си да направиш нещо, да промениш съдбата.
Отиде си Димчо. Хората и днес ми казват – „Загуби своя приятел”. За мен той беше голям, истински човек. Истински кърджалиец.Съчетаваше в себе си букет от добродетели, излъчваше авторитет и сила. Истински социалист.Той беше широко отворен към съседите, към братските нам леви партии в Гърция. Добронамерен към изселническите организации в Турция,радетел за съвместна работа с Народно-републиканската партия, подкрепяна от голям брой наши сънародници, които живеят в Турция.
Димчо беше позитивен,градивен, истински патриот.Подкрепяше религиозните храмове,беше на празниците и на християни, и на мюсюлмани и никога не ги делеше,въпреки че беше истински, вярващ християнин.
С Димчо Михалевски се запознах в началото на 90 –те години.Тогава бях изоставен, забравен от моята партия. Голяма част от българите не ме приемаха, защото съм турчин.Спомнете си лозунгите тогава – „България на българите, турците – в Турция”. Турците пък заради Възродителния процес скандираха „Долу комунистите!” Тогава водата течеше мътна, а аз бях по средата, сам и объркан. Димчо ми вдъхна кураж и надежда за-подби времена в Кърджали, в България. Той смяташе, че противопоставянето ще отмине и всички хора ще разберат, че са обречени да живеят заедно – в разбирателство и добър комшулук. Прие ме като приятел и ми даде смелост да продължа своя път на социалист.
Още тогава видях в него млад и амбициозен човек с възможност за развитие и огромен потенциал. Опитът ми от работата с хората ми подсказа, че той има бъдещето на голям политик и държавник. И той стана такъв, въпреки тежките периоди, които изживя нашата партия.
Спомням си, сякаш е било днес, как той ми се довери да бъда ръководител на общественият съвет, който издигна кандидатурата му за кмет на Кърджали в онези драматични времена. Виждаше моето място да работя на национално ниво за хората в районите със смесено население.Подкрепяше ме за всички постове в партията, които заемах.Не пропускаше винаги, когато си идваше в Кърджали да ме потърси,да бъдем заедно,да решаваме нашите си, кърджалийски проблеми.Говорехме за тютюна, за животновъдството, за пътищата,инвестициите, създаването на работни места.
Той беше изключително работоспособен. Имаше много остър ум ,компетентност ,имаше мнение и позиция по най-важните за страната ни проблеми и това се признаваше и от приятелите му, и от опонентите му. Той беше експерт в сферата на регионалното развитие и един от най-добре подготвени кадри не само на БСП, но и страната.За мен е чест, че като заместник - председател на Областният съвет на БСП подписах на „Позитано 20” предложението на нашата партийна организация Димчо Михалевски да стане министър на регионалното развитие по време на кабинета „Станишев”.