Свиленградчанин изобрази Мадарския конник на стена в дома си.

Инженерът по ландшафтна архитектура Иван Гецов се запалил по идеята да изобрази барелефа от скалата при с. Мадара на мансардата си покрай теорията на Александър Алексиев - Хофарт. Гецов бил впечатлен от тълкуванията на Алексиев, според които композицията в Шуменско е всъщност астрален показател на годината 165. През тази година и според други изследователи е основана първата българска държава - от Авитохол, а не както е прието, че това се е случило 516 години по-късно от Аспарух, смята свиленградчанинът.

Според инж. Иван Гецов древните българи са познавали числата Пи и Фи, а розетата от Плиска, открита преди 54 години в старата българска столица, е функция от тях.

Чрез сложни математически изчисления инженерът от Свиленград стига до извода, че всъщност именно розетата е била мерната единица за строителството на древните обитатели по българските земи.

„Древните ни предци са познавали математиката и числата Пи и Фи много по-рано, отколкото предполагаме. Познавайки тези две числа, древните българи са можели да планират строителството на зданията си. Вероятно много от руините, които се изследват днес, всъщност са с по-стара датировка от тази, които археолозите дават“, смята инж. Гецов.

Той е направил паното от тънка тел и пирони за фиксатори, използвал е вар и бетон. Решава да изобрази Мадарския конник на стената на тавана в дома си, за да си го представи в реални размери, понеже като много други хора не го е виждал на живо.

„Смятам, че древните българи са ползвали математиката много преди 7 век. Затова предполагам, че много от старите български крепости са строени много по-рано от датировката им“, смята Гецов. Тезата му пък доказва, че всъщност древните българи не са били номади, а са имали свой ред и подредба, дори градовете им са били проектирани.

„Опитвам се да докажа, че е имало българска цивилизация в тези древни времена. Те са чертали, преди да строят“, категорично убеден е инж. Гецов.

Признава, че тезата му е доста смела, но не се притеснява от критики и нападки и държи на тезата си. “Аз се забих в тази материя, защото има изключително запазени основи на древни сгради по нашите земи. Днес компютърните програми позволяват по основите да възстановим визията на самите постройки, ако обаче започне прилагането и на розетата като мерна единица, още по-точно и категорично ще знаем каква е била визията на постройката, и оттам за предназначението й“, обяснява инженерът от Свиленград. Според него това е всъщност и практичното приложение на откритието му днес.

М. Манолова