Да оставим настрана Леонардо да Винчи, Микеланджело и Колизеума, на които не всички имат щастието да се наслаждават.

Но няма значение кой къде живее - Италия е навсякъде около нас, без дори да осъзнаваме това. Всичко, което във всекидневието ни е свързано с красота, удобство, стил и вкус, е 100% италианско творение.

1. Кафе еспресо

Помислете си как бихте започнали деня без кафе еспресо? То се ражда в Торино през 1884 г., когато е измислена машината за неговата направа. Патентова я Анджело Мориондо. Година по-късно патентът е регистриран и в Париж. След 17 г. машината е усъвършенствана от миланския техник Луиджи Бедзера. През 1905 г. пък Дезидерио Павони от Милано купува правата върху патента и поставя началото на фирмата “Ла Павони”, която започва да произвежда машинки за еспресо. В началото успява да прави едва по една на ден. Първата кафе машина за барове се нарича “Идеале”. На практика кафе еспресо се получава от процеждането в продължение на 25 секунди на топла вода под налягане през 6-7 г печено, смляно и пресирано кафе.

2. Радиото

Най-естественото нещо, след като сме изпили еспресото си, е да пуснем радиото. За това е помислил Гулиелмо Маркони, който патентова откритието си в Лондон през 1897 г. Няколко години след това получава и Нобелова награда за физика. За откритието си Маркони използва изследванията на Хайнрих Херц и Никола Тесла за безжичния телеграф, на базата на които прави и експериментите си. Първото предаване на човешки глас по радиото той осъществява през 1924 г.

Когато през 1912 г. “Титаник” потъва, след като подава радиосигнал SOS, Маркони се намира в САЩ. Отива на нюйоркското пристанище, за да посрещне 705-имата оцелели от корабокрушението. “Струваше си да живея само заради факта, че дадох възможност на тези хора да бъдат спасени”, казва в интервю.

3. Телефонът

Cлед като сме чули новините по радиото, се обаждаме по телефона.

И това дължим на италианец – Антонио Меучи се смята за негов откривател, въпреки че патентът е на името на Александър Бел. Едва през 2002 г. американският Конгрес призна за приноса на Меучи в откриването на телефона. Роденият във Флоренция Антонио Меучи, който емигрира в Ню Йорк, открива през 1849 г., че гласът може да се предава по електрически път. Меучи се смята за пионера на т.нар. говорещ телеграф, прекръстен по-късно на телетрофон.

4. Дънките

Идва време да излезем навън, така че навличаме чифт дънки, или blue jeans. Да, мнозина ги свързват предимно с американската култура и с каубоите, но в действителност са измислени през XVI век в Генуа, където са били носени от местните рибари и моряци.

Името blue е свързано с цвета, а Jeans – с Genes. По този начин се означавало на английски синьото платно, което се използвало при корабите както за платната им, така и за покриване на стоките. Или с други думи – платно от Генуа. По-късно били разкроени и познатите панталони с 5 джоба. Едва през XIX век дънките са изнесени в Америка, където стават любимо облекло на златотърсачите.

5. Вестникът

Веднага след като сме се облекли, излизаме да си купим вестник. Произходът на вестника също води към днешна Италия. Той може да се търси във Венеция през 1563 г., когато местното правителство издава за първи път написани на ръка хартиени “авизи”, или известия, пълни с икономически, политически и военни новини.

Те започнали да се ползват всеки месец от търговците и банкерите, за да се информират за водените от Венецианската република войни. Листът с известия струвал две пари – тази монета, наречена gaxeta, дала и името гадзета.

6. Пицата

Идва време за обяд. Какво по-добро от едно парче пица?

Има много версии за далечния произход на пицата, но за всички днес тя е един от символите на Италия. Според някои писания първите документи за думата “пица” датират от 997 г. в Гаета, а през 1201 г. за нея се пише в документ от град Сулмона. През XVI век в Неапол дават името “пица” на хляба със сплескана форма, известен като пита. Първоначално тя се маже с бял сос, а по-късно започват да ѝ слагат зехтин, сирене, домати или риба.

7. Банката

Cлед като сме се наобядвали, решаваме да прескочим до банката. И тя е италианско откритие.

За най-старата банка в света се смята “Монте дей Паски ди Сиена”, която още е действаща, въпреки че е основана в Сиена през 1472 г. Началото на банкерството обаче може да се търси във Флоренция през Ренесанса, когато градът става един от най-богатите в света благодарение на 80-те си банки. Те дават заеми на крале, императори и папи и благодарение на дейността си през XV век разполагат с годишни доходи, по-високи и от тези на Англия. Флорентинците измислят и чековете, чрез които търговци и крале се освобождават от необходимостта да носят със себе си големи количества пари или скъпоценности, за да плащат. Именно във Флоренция са открити за първи път и кредитите, както и държавните облигации.

8. Пастата

Наближава време за вечеря. Какво да си сготвим? Чиния с паста е идеален вариант.

Тук битката за първенството в произхода е между Италия и Китай, откъдето казват, че през 1295 г. Марко Поло внася пастата. Но няма спор – тя е символ на Италия и нещо като неин посланик по света. Всъщност историците твърдят, че добиваният от смилането на пшеницата продукт е бил познат още от древните гърци и е забравен с падането на Римската империя. И чак след това е преоткрит от араби и китайци.

В зависимост от количеството вода в тестото ѝ пастата е прясна или суха (дълготрайна). Едва от няколко века започва да се предлага с домати.

Как се управлява народ, който яде 300 типа паста, се пита много често за италианците, за да се подчертае вечният им стремеж към индивидуалност. Разбира се, спагетите са кралят на пастата. Всяка година италианецът яде средно по 26 кг паста – три пъти повече от американеца и пет пъти повече от германеца и испанеца. Веднага след италианците най-големите консуматори на паста в света са венецуелците и тунизийците.

9. Пианото

Bече сме сити. Не е лошо да се отдадем на музика и да седнем на пианото. Още едно италианско изобретение. Първият модел на пианото е създаден през 1688 г. от Бартоломео Кристофори. Роденият в Падуа Кристофори е на служба в двора на Козимо III де Медичи във Флоренция и измисля за него инструмент с името “гравичембало с пиано и форте”. По-късно той се нарича “фортепиано” - това всъщност е клавесин, към който е прибавена система от чукчета. Идеята на Кристофори е да създаде инструмент, който да дава възможност на свирещия да контролира динамиката на изпълнението, тъй като в клавесина дърпаните струни не позволяват това.

Фортепианото не се радва на особен успех в Италия, но години по-късно идеята стига до Германия. През 1726 г. конструкторът на органи Готфрид Зилберман осъществява точно копие на пианото на Кристофори и се обръща за мнение към Йохан Себастиан Бах. Първоначално Бах е доста критичен. След серия от подобрения, внесени от Зилберман, Бах дори подписва договор и става посредник за продажбите на пианата.

10. Джакузито

След отдаването на музиката идва време и за истински релакс. Каква по-голяма наслада от тази да отпуснем морното си тяло в едно джакузи.

Да, и ваната с хидромасаж е италианско откритие, дело на семейство Якуци, италиански емигранти в Калифорния. Специалитетът на фамилията, емигрирала през 1917 г., бил проектирането на различен вид помпи. Когато през 1956 г. едно от децата в семейството се разболява от ревматоиден артрит, бащата решава да реализира терапевтичен апарат, с който да го лекува. Става дума за вана, свързана с механизъм с помпа, който прави масажиращи мехурчета. Те облекчавали болките на момчето. Изобретението на г-н Рой Якуци остава в домашен вариант до 1968 г., когато той проумява, че може и да печели от него, ако го пусне на пазара. Правейки известни изменения в апарата си, Якуци започва да го произвежда серийно и пожънва незабавен успех.