Това е една от темите на днешното заседание на Националния съвет за тристранно сътрудничество, в което участва финансовият министър Владислав Горанов.
Според законопроекта се предвиждат промени в осигуряването на децата, учениците и студентите. Медицинските услуги се разделят на спешен, базов и допълнителен пакет.
Проектопромените предвиждат в рамките на гратисен период от шест месеца хората, които искат да възстановят здравноосигурителните си права, да могат да платят задълженията си за три години назад. Ако в рамките на този период не го направят, ще дължат всички осигуровки за периода от началото на задължителното здравно осигуряване.
Предвижда се и прекратяване на договор с изпълнител на медицинска помощ, ако се констатира системна неудовлетвореност на пациента.
КНСБ възрази срещу това, че законопроектът не е обсъден в Националния съвет за тристранно сътрудничество.
Според вицепрезидента на синдиката д-р Иван Кокалов със законопроекта се променя философията на здравноосигурителния модел, като досега касата заплащаше здравната услуга, а се предлага занапред да закупува услуги. Той допълни, че не е ясно защо трябва да се случва това.
"За сетен път министърът на здравеопазването не уважи социалните партньори и не ни представи законопроекта", отбеляза Кокалов, след като това направи зам.-министър Ваньо Шарков.
Синдикатите и работодателите са против и увеличаването на представителите на държавата в Надзорния съвет на касата с двама души, с което, по думите им, се върви към "одържавяването" й.
Сега в касата от 9 членове 4 са на държавата, а след приемането на промените ще станат 6, което означава, че ще могат да взимат решения, без да се съобразяват със синдикатите и работодателите (те имат общо 4 членове, а един имат пациентските организации.)
Според Кокалов с това решение социалните партньори стават украса на решенията на НЗОК.
КНСБ не считат, че разделянето на основния пакет на здравни дейности отговаря по някакъв начин на нуждите на населението. Кокалов разкритикува и въвеждането отново на т.нар арбитраж, след като вече е доказал неефективността си.
КРИБ подкрепя намерението за подобряване на събираемостта на здравните вноски, но има отсъствие на мерки за достъп до системата на неосигурените, каза председателят на Конфедерацията Кирил Домусчиев.
Той и изпълнителният председател на БСК Божидар Данев също разкритикуваха предложението за увеличение на квотата на държавата в състава на Надзорния съвет на касата.
"Две трети от приходите се събират от осигурителите и осигурените и едва една трета са вноските от държавата, а се предлага тези, които финансират системата, да нямат участие в нея", аргументира се Домусчиев.
Нямаме приета стратегия за здравеопазването и затова съм сигурен, че след 6 месеца министърът на здравеопазването д-р Петър Москов ще вкара ново предложение, заяви пък Данев, цитиран от БГНЕС.
Според него промените в закона ще доведат до деформирането на принципа на осигуряване и ще превърнат касата в социален фонд.
"Министър от Реформаторския блок предлага да одържавим ръководството на НЗОК, а в същото време 70% от парите в нея идват от вноските на осигурените", подчерта Данев и определи идеята като тоталитарна.
Председателят на БСК изрази и опасения, че не е ясно кой ще заплаща за неосигурените лица.
"Вторият съществен въпрос е за възстановяването на здравноосигурителните правата. Има масова практика, при която НЗОК се източва от хората, които не са осигурявани. Под формата на солидарност заплащаме за хора, които имат финансова възможност", категоричен бе Данев.
Асоциацията на индустриалния капитал подкрепя предложения законопроект, каза председателят Васил Велев. По думите му застават зад мерките за повишаване на събираемостта.
Промените в Надзорния съвет на НЗОК обаче са грешка, това е своеобразно одържавяване на управлението на касата - нашият цивилизационен избор не предполага това, заяви Велев.
Социалният министър Ивайло Калфин, който също присъства на заседанието, обобщи, че Има единодушно становище по отношение на разширяването на състава на Надзорния съвет на НЗОК .
"Има една важна тема, която е свързана с достъпа до здравни услуги. Очевидно, че в законопроекта няма достатъчно информация, свързана с отделните групи, които нямат достъп до тях, дали са хора в чужбина, хора с ниски осигуровки или такива без никакви осигуровки и по какъв начин ще бъде процедирано с тези сънародници", добави той.
По време на заседанието работодателите влязоха в спор с министър Горанов за новия външен дълг.
