Семейство в Родопите прави опит за отглеждане на най-скъпата подправка
Тахирови започват с 50 кг. луковици от опитна станция в Турция.

Как да превърнем една идея в печеливш бизнес, този въпрос си задават много хора. Но често добрите намерения се провалят, защото не се отчитат определени фактори. Или както казват опитните предприемачи, не са спазени отделните стъпки като се почне от точната оценка на потенциала на идеята, изграждане на концепция, разработване на бизнес план, реализиране на практика. Но ако се работи последователно и упорито добрите идеи може да дадат плодове. Една идея за развитие на доходен бизнес предизвиква все по-голям интерес сред родопчани. Това е отглеждането на шафран. За най-скъпата подправка се говори все по-упорито в Източните Родопи. Казват, че цената й надвишава два пъти цената на златото. Но може ли шафранът да бъде алтернатива на тютюна, какви доходи може да носи? Това са въпроси, които занимават немалко родопчани от месеци насам. Търсят се луковици, даже вече има и менте търговци, които предлагат 1 кг. за 800 евро.

"Шафрановият минзухар, от чиито цветове се получава подправката, може да вирее и у нас. През 17 век дивият минзухар се е отглеждал и по нашите земи, но с "идването" на тютюна постепенно изчезва", казва Хасан Тахиров, който пръв лансира идеята. Той е родом от родопското село Фотиново, но през 70-те години на миналия век напуска България и дълги години живее в Швеция. От няколко години със съпругата си Ресавие се завръщат и построяват къща в района между Момчилград и Крумовград.

"В момента живеем до Телевизионната кула, оттам се виждат целите Родопи, най-близкото село Кременец е на 5 км от нашия дом", казват те. "Повече от 40 години съм се занимавал с различен бизнес. Сега вече като пенсионери с жена ми търсим спокойствието, но и бездействието уморява. Откакто съм се върнал в България виждам, че поминъкът на хората от региона отива. Все по-малко тютюн се отглежда. Чувам, че се търси алтернатива. Така почнах да се интересувам, да чета за шафрана", разказва Хасан Тахиров.

Запалил се по идеята и решава да опита. С лични средства купува 40-50 кг. луковици от опитна станция в Турция. Засажда 60-70 кв. м. край дома си, а останалите предлага на няколко държавни опитни станции - Кърджали, Враца, Русе, Бял извор, Пловдив. "Занимаваме се по-активно от две години. Засяхме за лична употреба и за приятели, не за бизнес. Всичко сме направили с наши средства. Вече сме вложил около 10 хил. лв. Не става въпрос само за закупуване на луковици, а за разпространението им, за пътувания, телефонни обаждания, срещи", продължава Хасан. И така първата шафранова реколта вече е факт. "Истинският шафран не трябва да е на прах, а да се запазят близълцата. Използваме го вкъщи, но не като подправка, а слагаме по малко в чая. В Малмьо, Швеция, където живяхме 30 години, съм виждала да го използват в различни сладкиши. Ние сме си събрали в бурканче, слагаме в чая. Казват, че лекува повече от 90 болести. Мога да потвърдя, наистина се чувстваш бодър", обяснява Ресавие.

Сем. Тахирови разказват, че им звънят хора от Петрич, Врачанско, Плевенско. Преди месец им се обадили от Пенсионерски клуб от Видинския край. Били готови даже да пътуват до Родопите, за да научат и видят всичко за шафрана на място. "Сине, аз съм на инвалидна количка. Видях ви по телевизията, цял живот съм се занимавала със земята, искам също да отглеждам това цвете. Не ми се живее безцелно, като те слушах, се зарадвах, че все още има хора, които мислят за България", това ми каза по телефона възрастната жена. Като затворих ми текнаха сълзите", спомня си Хасан Тахиров.

Много хора започват да се обаждат и от Австрия, Испания, Америка, даже от Австралия. Българин, който живее в САЩ обяснил, че е търсил с месеци телефонния номер на ентусиастите от Източните Родопи.

Хасан и Ресавие споделят, че не е трудно отглеждането на минзухара. Може да се справи успешно и 7-годишно дете, и 70-годишен човек. Но най-важното - няма катран. Според Тахиров от тази дейност може да се печели, защото 200-300 кв. м. шафран се равнява на няколко дка тютюн.

"Запалиха се и хора от близките до нас села Кременец и Звездел, засадиха луковици и в село Глухар край Кърджали, също в Крумовградско, Ардинско, Черноочене, Кирковско, Джебелско. Площите се малки, по няколко кв. м. Скоро научихме, че са се появили и мошеници, които предлагат килограм луковици на шафрана по 800 евро или една луковица за 2 евро. Това е 10-15 пъти по-скъпо от реалната цена. Не го очаквах, защото принципа в работа ми е "Или нещо, или нищо", казва Хасан Тахиров.

Според него напълно основателно хората искат да знаят колко сериозна е тази инвестиция, каква е възвръщаемостта от вложеното. Убеден е, че трябва да се опита и да се намери прекия път към успеха. През декември миналата година участва в дискусия, организирана от МИГ Ардино, където занася специално саксия с шафранов минзухар, после идват покани от Доспат и от Пчеларско дружество в София.

"Човек иска да види, не иска само обяснения. Затова трябва да се заложи и направи опит. Важно е държавата да кредитира, а после ще си върне инвестицията. Вече имам контакти с производители и мога да осигуря закупуването на до 50 тона луковици, ако земеделското министерство подкрепи идеята", обяснява Тахиров.

Търсят пари от фондовете на ЕС

От няколко месеца е основана и Асоциация на шафранопроизводителите в България. Целта е по пилотни проекти да се засадят поне 1000 дка шафранов минзухар, за да стане ясно, че това растение може да вирее в България и че има бъдеще. Родопчанинът Хасан Тахиров признава, че не е очаквал толкава силен интерес. Казва, че за това са помогнали и информациите в печатни издания, блогове, сайтове, интервюта в радио предавания и по телевизията. Активността му не спира и търси контакти с политици, местни управленци, кметове, агроспециалисти, които биха подкрепили инициативата. Даже се шегува, че шафранът може да обедини политици и управленци. Още повече, че наскоро му се обадили от Лаборатория в София, където изпратил от произведения в Кърджалийско шафран. Отговорили му, че качеството е добро.

Възможностите за отглеждане на шафранов минзухар в страната бяха обсъдени наскоро на среща в Областната дирекция "Земеделие" в Кърджали. На нея присъстваха експерти от Министерството на земеделието, водени от Евгения Митрова - директор на Дирекция "Биологично земеделие и растениевъдство". Срещата бе инициирана от кърджалийския предприемач Хасан Тахиров. През следващия месец ще бъде организирана и кръгла маса, на която земеделски производители от региона на Кърджали ще дискутират възможностите за отглеждане на шафранов минзухар, като алтернатива на тютюна. Ще бъдат дискутирани и възможностите за финансиране по европейските програми, както и реализацията на продукцията.

Проверяват подходящи ли са климатичните условия

Има ли благоприятни климатични и почвени условия за отглеждане на шафрановия минзухар у нас, може да се каже след близо 1 година. Това каза за "Стандарт" д-р Елица Благоева от Опитната станция по земеделие в Кърджали. "В момента сме заложили опит на малка площ в нашето опитно поле в Глухар. Някои от растенията цъфнаха, събрахме и малко шафран. Критичният период за тях ще бъде тази зима. Нужно е още време, за да се разбере дали минзухарът може да вирее у нас и да дава добиви", каза Елица Благоева.

Този вид минзухар се отглежда не по-трудно отколко тютюна, грижите са минимални, засаждането е по-трудоемко, може би беритбата ще е по-трудна. При нашите условия засаждането става в края на август, началото на септември, би трябвало да се прибира през ноември. Цветовете се събират преди да са се отворили, след като се откъсне цветът се отстраняват близълцата, които съдържат шафрана.

Има интерес сред местните земеделски производители, питат за луковици, но нашият съвет е да се изчакат резултатите от заложения опит за да се види какво е качеството на шафрана, каза Елица Благоева. Освен при нас в Кърджалийско има раздадени луковици в системата на ИАСАС (Изпълнителната агенция по сортоизпитване, апробация и семеконтрол), засети са малки площи и на две-три места в Северна България, допълни тя.

Отглеждането на шафрана трудно може да стане алтернатива на тютюна, но може да бъде добро и успешно допълващо производство при положение, че добивът у нас е с добри качества.

Няма да има проблем с реализацията на продукцията на пазара, защото търсенето на шафран в световен мащаб е по-голямо, отколкото е предлагането.

Лекува 90 болести

Шафранът е подправка, получавана от цветовете на шафрановия минзухар (Crocus sativus), културен вид минзухар от семейство Перуникови. Самото растение се нарича съкратено шафран. Трите близалца на цвета и част от шийката му се изсушават и се използват в готварството като подправка и оцветител. Шафранът, който от години е най-скъпата в света подправка по тегло, расте при естествени условия в Югозападна Азия. Култивиран е за първи път в района на Гърция.

Историята на отглеждането на шафран стига над 3000 години назад в миналото. Експертите смятат, че шафран е документиран за първи път в един асирийски ботанически справочник от 7 век пр.н.е. Намерена е документация за използването на шафран за лекуване на около 90 болести в период от 4000 години.

Използва се широко в арабската, централно азиатската, европейската, индийската, иранската и мароканските кухни. Има сладкарски изделия и спиртни напитки с шафран. Използва се в парфюмерийната и фармацевтичната промишленост.

За един килограм сух шафран са необходими 110 000Ч165 000 цвята, които се получават от засадена площ, по-голяма от две футболни игрища. За да се наберат 150 000 цвята са необходими около 40 часа интензивен денонощен труд. След изваждане, близалцата бързо се изсушават и (за предпочитане) се запечатват в херметични контейнери. Цените на шафрана на едро и дребно варират от 1000 до близо 10 000 евро за килограм. В западните страни средната цена на дребно е около 1550 евро за килограм.

Шафранът се прави от близалцата на цвета на растението.