Участниците в конкурса

За 20-та поредна година методическото обединение по история, география и философия в СОУ "Петко Рачов Славейков" организира конкурс за есе, посветено на Апостола на свободата. Темата на есето винаги е свързана с личността и делото на най-светлия дух на България. Тази година учениците трябваше да напишат есе на тема "Моето писмо до Левски". Председателят на обединението Галина Стефанова обяви резултатите от конкурса, а директорът Милко Багдасаров награди победителите. Тази година журито присъди две първи награди - на дванадесетокласниците Галина Костадинова и Иван Иванов. Пред присъстващите на награждаването ученици победителите прочетоха своите творби. Много силни есета, критични и събуждащи размисъл, бе оценката на по-малките славейковци, чули прочетените на глас произведения. Галина Костадинова от няколко години е журналист в ученическия вестник "УПКО", през последната година - главен редактор. Иван Иванов е част от Школата по математика в училището, но се изявява и на други поприща. Преподавател по история и на двамата е г-жа Галина Стефанова.  

Ето едно от есетата:

Драги Левски,

Не ти пиша това писмо с идеята да опиша какви велики дела си сторил, а с идеята да ти разкажа за живота в 21в. Дълго се двоумих дали и какво да ти пиша, но тъй като на днешния ден ти ще получиш купища тържествени послания, дълги и важни речи, ака­демични слова, планини от венци и твоето име ще кънти по ра­диостанции и високоговорители, аз се реших да ти напиша това писмо.

Тук нямаше да ти хареса. И защо ли да ти харесва? Вече няма истински идеи и българи, а само лъжепатриоти, няма и приоритети, останахме само с крадливите политици, празните обещания и със спомена за България на българите. Вече никой не заявява гордо „Аз съм българин“, никой не се бори за България, която да напомня за Великата ни прародина, за онези славни времена, когато назоваването на думата българин всявало страх във всеки един народ. Не останаха хора като теб, Левски!

 Зная, че ти бе способен да изградиш от роба българин, но навярно едва ли си представял колко скоро самият българин ще тръгне обратно по отъпкания път на робското минало. Защото самият българин не беше готов да понесе и отстоява тежестта на свободата, защото свободата не е даденост, тя е триумфа на националната воля! И сега отново сме под игото. Под игото на лъжци и крадци, управляващи тази държава, на материалното и ненужното, на ежедневието. Като че ли 5 века не стигат!

Но ние се надяваме, скъпи Апостоле, надяваме се, че нещата ще вървят към по-добро. Надяваме се, че ще можем да изучим децата си, да им осигурим добър и спокоен живот, да не познаят какво е лишение. Ах, как се надяваме… Но сякаш всеки вгледан в своята болка и своята лична надежда, забравя, че е част от общност и това е проблема - разединението. И сега думата Съединение е само лозунг.

Благодаря ти, Дяконе, че си се борил за една свободна и по-добра България, че си рискувал  живота си за следващите поколения, за нас, за да живеем ние по-добре, че си дал живота си в борбата за тази кауза. И съжалявам! Съжалявам, че се провалихме в опазването и поддържането на тази нова България, че се самозабравихме в стремежа си за власт и пари, че подтикнахме младите към чужбина.

 О, как съжалявам…

Галина Костадинова 12 „А” клас