Проф. Спасов зарадва студентите, че ще ги приемат в ПУ с тест

Българските ВУЗ-ове прекроиха историята на България, като отрязаха последните 100 години. В търсене на повече студенти и съответно повече финансиране на университетските бюджети, те изкараха целия период след Първата световна война от кандидат-студентските конспекти. Според тях излиза, че България е съществувала само до 1918 година, а подобни събития като земеделското управление, септемврийското въстание, най-кървавият терористичен акт в българската история - в църквата Света Неделя през 1925 година, не съществуват. Аут са и други култови събития като 19-томайския преврат, Втората световна война и един от малкото поводи за национална гордост - спасяването на българските евреи от нацистките концлагери и прочие. Единствено в Софийския университет се изучава и Втората световна война, но забележете, без периода 23-та - 40 година. Мотивът е като на всички останали, използвали скалпела още след 1918 година – периодът е много труден за кандидат-студентите и те не могат да се справят с него.

По тази логика в скоро време може да се очаква от „Българска филология“ да отпадне изучаването на Яворов, защото е мъчен, „Тютюн“, защото е дебел, а „Железният светилник“ e цели 4 (срамота) тома!

Историците обаче изпревариха всички с реформата си. Не отговориха обаче дали ще отрежат от хабилитирания си щат, защото е много тежък за държавния бюджет.

Днес куп професори от най-престижните български университети учеха хасковските кандидат-студенти как по-лесно, дори и с тази осакатена история, да станат студенти. В някои ВУЗ-ове решиха допълнително да настелят входа си с рози. Така например Пловдивският университет „Паисий Хилендарски“ направи приемния си изпит тест. Гениалното решение елиминира възможността да напишеш Борис със „з“ или да сбъркаш основаването на България с някакви си хиляда години. Пести и мастило на химикалите. „Обаче елиминира фактора субективност“, мъдро отбеляза проф. Людмил Спасов който лобираше за каузата на ПУ. Ако зачертаеш верния отговор, няма значение дали кефиш проверяващия или не, ти си вътре. За тройка е необходимо да покриеш 30 % от въпросите на теста, за много добър - 60 %.

Дори и в СУ измислиха допълнителен начин да улеснят кандидатите - теглят се две теми и пишеш, по която си искаш. Отделно обичайните предварителни изпити, плюс възможността да се влезе и само с матура. Допреди 20-тина години в Алма матер изпитът бе 1 /един/, темата бе 1 /една/ и на никого не му пукаше дали ти харесва или не.

Въпреки това дошлите на среща хасковски кандидат-студенти питаха основно как може да им е още по-лесно. Пример - може ли да влязат „Право“ с матура или ако не може, какъв е минималният бал, необходим за това?! Със слонско търпение професори и академици обясняваха логичното - че минималният бал зависи от броя кандидатствали и изкараните от тях оценки. Стана ясно също, че 3 месеца преди изпитите мнозинството кандидати не бяха метнали поне един поглед на електронните страници на ВУЗ-овете, в които смятат да стават студенти, защото 90 % от въпросите им бяха с даден отговор в университетските уебсайтове. Просто повечето от учениците бяха сигурни, че ще влязат, а от много информация само боли глава.

Г. Христов

В ВТУ е с тема, но пък историята е кастрирана след 1918 година

Кандидатите/на заден план/ изглеждаха отегчени

Учениците бяха приятно изненадани с формата на кандидат-студентския изпит