Майсторът/вляво/ показва изработената от него сбруя

Най-младият сарач от неколцината останали в България е хасковлия. 30-годишният  Антон Тончев вече 15 години упражнява занаята. Хванал го е от  дядо си Грозю Райчев. След като кооперацията, в която работил като майстор се разпаднала през 1884 година, дядо Райчо прави свое частно ателие за изработване на конски амуниции.

Антон от малък се въртял в работилницата на дядо си, но едва като седмокласник влязъл, за  да работи в нея.Малко по малко хванал занаята и  когато дядо му остарял му отстъпил стола и инструментите си.

Много от джаджите, с които работи сега младият сарач, са му подарък и от други майстори от града. Носят му ги, защото повечето от тях нямат наследници от занаята,  а ръчно изработените инструменти им са мили и попадайки в ръцете на Антон започват да живеят втори живот.

За 15-те години като сарач 30-годишният хасковлия никога не е спирал да работи, дори когато учи журналистика. Завършва спортна журналистика задочно в Бургаския свободен заради страстта си към футбола. Цял живот е бил фен на ЦСКА. През последните години обаче покрай приятелството си с някои от момичетата в хасковския женски отбор по баскетбол е голям фен и на този спорт. Нещо повече, дори е в агитката на успешния тим. Пътува с тях и носи барабан, за да ги подкрепя в залата.

Дори  днешният Тодоровден Антон ще отбележи на мач в Бургас.

След последния съдийски сигнал и когато отшумят емоциите покрай баскетбола и футбола обаче,  сарачът Антон отново се връща в работилницата си. Работи понякога по 12-13 часа. Споделя, че работа има. Има и интересни поръчки. Всичко, което прави като оборудване за конете, Антон образно нарича „ да облека кон“. Казва, че в занаята му винаги е модна черната кожа. Работи само  с естествени материали-дърво, ръжена слама, и то жъната на ръка за червото за хамута и естествена кожа. Предпочита българската кожа, взима я от майстор-кожар в Габрово. За турската казва, че повече лъска отколкото е здрава. Друг важен момент от манталитета  му на работа е взимането на мярката. Държи да измери мерките на животното лично. „ Ако нямаш отношение към животното, ако не си взел мярката точно, после , това, което си изработил може да го разрани, да не му е удобно. Като при човека е-ако една дреха не ти е по мярка -ти е неудобна“, категоричен е младият сарач.

За каквито и да е пари  Антон би отказал и да направи нещо кичозно. Държи на естетиката в работата си. В годините е имал обаче  и много интересни и много екстравагантни поръчки.

Една от тях е за хасковлия, собственик на четири коня. Поръчката била Антон да изработи абсолютно еднакви облекла и за четирите жребци, така, че да изглеждат напълно еднакви когато са един до друг. Друга от интересните му изработки е оглавник за кон с бронзови фигури. Признава обаче, че това си е лукс и малцина могат да си го позволят тъй като цената на този с бронза се вдига от тази на обикновения оглавник с 50 до 150 лева.

Антон казва, че занаята му не е претърпял кой знае какви промени заради технологиите, по-скоро обаче се е развил откъм възможности. При него се поръчват калъфи за ножове, патрондажи, та дори колани. Скоро майсторът е реставрирал за изложбата, посветена на Тодоровден, на хасковския исторически музей седлянка. Антон е дал и  свои ръкоделия в изложението.

Признава, че често трудът му е изморителен, но никога досега не му е минавало през ума да смени работата си. „Искам да работя това, което ми доставя истинско удоволствие“, казва Антон. Въпреки, че няма свой кон признава, че му е истинско удоволствие, когато присъства на кушия и кон “облечен“ от него  победи. Най -голямата му признание за труда е когато собственикът му го посочи и каже: Това е майсторът!

М. Манолова

Работи само с естествени материали