Европейският съд по правата на човека в Страсбург издаде осъдителна присъда срещу България заради непълно разследване по престъпление, съобщено от жертва.
Отбелязва се, че досега нашата страна е била призната за виновна по подобни поводи над 45 пъти, което показва систематичност на нарушенията, предаде БТА.
В дадения случай тъжителка е съобщила, че е била държана противозаконно и изнасилвана, а следствието не е проучило част от нейните твърдения, включително съмнението, че е станала жертва на организирана престъпна група за трафик на хора.
Така е бил нарушен текст от Европейската конвенция за човешките права, който забранява насилието и нечовешкото отношение.
България ще трябва да плати обезщетение от 15 000 евро за нематериални щети и 2500 евро за съдебните разноски на жалбоподателката.
През 1999 г. жертвата на престъплението, представена с инициалите С. З., пътувала в автомобил с двама младежи от София за Благоевград, когато й било съобщено, че ще бъде продадена като проститутка. Две денонощия тя била държана в апартамент против волята си и била бита и изнасилвана, преди да успее да избяга.
При последвалия полицейски разпит, предприет по жалба на съдържателите на жилището,пострадалата опитала да скочи през прозореца.
По-късно тя разпознала двама от насилниците си и двама полицаи, с които те разговаряли, преди да я отвлекат. Тя твърдяла, че похитителите й са част от мрежа за трафик на хора към Западна Европа.
Делото било връщано за доразследване четири пъти. Осем години след инцидента делото започнало на първа инстанция и пет години по-късно петима от седмината обвиняеми били осъдени на затвор.
Двама от подсъдимите били освободени - единият с оправдателна присъда, а другият - заради изтичане на давностни срокове. Петнайсет години след инцидента - през 2014 г. - била произнесена окончателната присъда, като отсъдените дотогава срокове за лишаване от свобода били намалени, а един от подсъдимите бил освободен от отговорност заради изтекла давност.
Жалбата до ЕСПЧ е свързана с липсата на разследване срещу двамата полицаи, чиято самоличност била установена и за които се предполага, че са били замесени в случая; за сроковете на делото; срещу освобождаването на двама от обвиняемите от отговорност.
ЕСПЧ оценява като "прекалено дълъг" срока на съдебното следствие от 15 години.
Отчита се, че четирикратното връщане на делото за доразследване заради процедурни несъответствия е станало по искане на прокуратурата.
Съдът намира, че някои от властите са проявили липса на усърдие, довело до давностното отпадане на някои от по-леките обвинения.
В дадения случай тъжителка е съобщила, че е била държана противозаконно и изнасилвана, а следствието не е проучило част от нейните твърдения, включително съмнението, че е станала жертва на организирана престъпна група за трафик на хора.
Така е бил нарушен текст от Европейската конвенция за човешките права, който забранява насилието и нечовешкото отношение.
България ще трябва да плати обезщетение от 15 000 евро за нематериални щети и 2500 евро за съдебните разноски на жалбоподателката.
През 1999 г. жертвата на престъплението, представена с инициалите С. З., пътувала в автомобил с двама младежи от София за Благоевград, когато й било съобщено, че ще бъде продадена като проститутка. Две денонощия тя била държана в апартамент против волята си и била бита и изнасилвана, преди да успее да избяга.
При последвалия полицейски разпит, предприет по жалба на съдържателите на жилището,пострадалата опитала да скочи през прозореца.
По-късно тя разпознала двама от насилниците си и двама полицаи, с които те разговаряли, преди да я отвлекат. Тя твърдяла, че похитителите й са част от мрежа за трафик на хора към Западна Европа.
Делото било връщано за доразследване четири пъти. Осем години след инцидента делото започнало на първа инстанция и пет години по-късно петима от седмината обвиняеми били осъдени на затвор.
Двама от подсъдимите били освободени - единият с оправдателна присъда, а другият - заради изтичане на давностни срокове. Петнайсет години след инцидента - през 2014 г. - била произнесена окончателната присъда, като отсъдените дотогава срокове за лишаване от свобода били намалени, а един от подсъдимите бил освободен от отговорност заради изтекла давност.
Жалбата до ЕСПЧ е свързана с липсата на разследване срещу двамата полицаи, чиято самоличност била установена и за които се предполага, че са били замесени в случая; за сроковете на делото; срещу освобождаването на двама от обвиняемите от отговорност.
ЕСПЧ оценява като "прекалено дълъг" срока на съдебното следствие от 15 години.
Отчита се, че четирикратното връщане на делото за доразследване заради процедурни несъответствия е станало по искане на прокуратурата.
Съдът намира, че някои от властите са проявили липса на усърдие, довело до давностното отпадане на някои от по-леките обвинения.