Сред най-често повтаряните обещания в последните години е, че пазарът на ток ще се либерализира за домакинствата до края на 2015 г. Българската приказка за либерализацията звучи така: „множество доставчици, евтина енергия, конкурентни цени и услуги, никаква (или минимална) намеса на регулатора“.

На практика обаче на свободно договаряне подлежи само цената на енергията. Мрежовите услуги, включително отчитането на електромерите, ще се извършват от ЕСО и електроразпределителните дружества, както и досега. И дори ако всички потребители се възползват от правото си да изберат друг доставчик, ще има регулирани цени за редица дейности, най-вече свързани с мрежите и с оперативното управление на eлектроенергийната система.

И така, какво предстои за един битов потребител, който реши, че ще става активен пазарен участник?

Може ли домакинство да избере АЕЦ „Козлодуй“ за свой доставчик?

Краткият отговор е „Да, но не директно!“ и „Да, но не само!“. Поради пренебрежимо малкото си и непостоянно потребление домакинствата не могат да купуват енергия директно от производителите. По същата причина с тях не биха се занимавали и лицензираните към момента енергийни търговци, чиито профил и капацитет са насочени към снабдяване на бизнес клиенти с голямо потребление.

Тежката участ на търговците на дребно

Предстоящото излизане на пазара на голям брой небитови и битови клиенти предполага поява на нов тип търговци, които трябва да са в състояние във всеки един момент да откликват на непрогнозируемото потребление на домакинствата, за да им гарантират непрекъснато снабдяване. Нелека задача, която може да бъде изпълнена само при договаряне на гъвкав портфейл от енергия с разнообразни по тип производители с по-големи търговци и борсови покупки.

Практиката в държавите с развит пазар показва, че домакинствата са взискателни клиенти: очакват търговецът да им предложи широк набор от тарифни оферти; да се разплаща вместо тях с мрежовите компании; да ги балансира; да предлага ясни фиксирани цени за продължителен период от време. Тези изисквания са труднопостижими при условията на българския пазар на едро, където липсват прозрачност, ликвидност и възможности за дългосрочно договаряне. Липсата на почасови електромери за малкия бизнес и за домакинствата, както и на техния по-евтин заместител - стандартизираните товарови профили, одобрени от регулатора, също е проблем пред либерализацията.

Оптимистични допускания

Въпреки изброените трудности, приемаме, че:

Първо, даден битов клиент си е намерил търговец и е сключил договор с него. 

Второ, този конкретен търговец е в изключително добра пазарна позиция и съумява не само винаги да се договоря с производителите, но и да купува енергия по цени, равни на обявените от тях минимални тръжни цени.

Трето, този търговец се съгласява да не получава авансови плащания и да изисква плащане едва след изтичане на 30-дневен срок от началото на договора, респективно на доставката.

Четвърто, търговецът се разплаща с другите доставчици на услуги (мрежови, балансиращи, оперативни), при което битовият клиент е улеснен и контактува само с него.

Пето, въпреки високите цени за балансираща енергия и трудния за прогнозиране товар на клиента търговецът се съгласява да балансира срещу 10% от договорената цена за енергия.

Шесто, въпреки рисковете на родния нововъзникващ пазар търговецът се съгласява да получава надценка за дейността си, равна на обичайната за други европейски страни с прозрачни и сигурни пазари.

Нека приемем, че даден битов клиент има месечна консумация 632 квтч. На регулирания пазар той ще плати 110,11 лв. Сега да видим цените, ако е на свободния пазар. Ако търговецът купува енергията по 8 ст./квтч (минимална тръжна цена, обявявана от НЕК през декември 2014 г. за продажба на среден товар с възможни почасови отклонения), към която добавя разходи за балансиране (10%) и надценка (12%), както и задължения към обществото, стойността на посоченото във фактурата количество енергия ще възлезе на 74,25 лв., или с 4,49 лв. повече, отколкото е платил на регулиран пазар.

Мрежовите услуги -  с 5,23 лв. повече

Допускането е, че мрежовите компании ще получават същия размер приходи за поддържане и развитие на мрежата. По-високите разходи се дължат единствено на това, че при напълно либерализиран пазар енергията за технологични разходи ще се купува също от пазара, а няма да се калкулира по изкуствените регулирани цени на АЕЦ „Козлодуй“, както е в момента.

Ако битовият клиент излезе на свободния пазар при действащите правила и цени, ще заплати с 11,66 лв., или с 10,5%, по-висока месечна сметка, отколкото е платил на регулиран пазар.

Две фактури за един месец

Свободният битов клиент за първите два месеца ще получи по две фактури - едната ще е за енергията по договора с предишния доставчик, а другата - по новия договор. Причината - електроснабдителните дружества са с либерални срокове за плащане - от фактурата се вижда, че срокът за ползваната през декември енергия изтича чак в средата на февруари. Търговецът вероятно ще предложи стандартен 30-дневен срок за плащане от началото на доставката. Тоест клиентът ще трябва да заплати през първите два месеца по две фактури, докато влезе в новия ритъм.

Рискът от още 47 лв. отгоре, ако търговецът изчезне

На българския енергиен пазар възникват рискове, които трудно може да бъдат предвидени и управлявани. Ако нещо се случи с нашия търговец, клиентите му ще трябва да преминат спешно към доставчик от последна инстанция (ДПИ). При сега действащите правила веднъж освободеният пазарен участник не може да се върне обратно към регулирания пазар - тоест към крайните снабдители. Ако този подход се запази и за битовите клиенти, те ще могат да напуснат ДПИ едва след като сключат договор с нов търговец. Цената на енергията от ДПИ в момента е 174 лв/мвтч, което ще увеличи сметката с нови 47 лв.