Сигналът на "Протестна мрежа" беше внесен в края на февруари 2014 година и беше за организирана престъпна група между Цветан Василев, Делян Пеевски и бившия тв водещ Николай Бареков. В него се съдържаха съмнения за множество престъпления. Като пряк резултат бяха установени нарушения в работата на отдел "Банков надзор" на БНБ, а ръководителят му Цветан Гунев е обвиняем за престъпление по служба. Основно действията на държавното обвинение бяха насочени срещу Василев, срещу когото започна и разследване за длъжностно присвояване от КТБ. |
И Софийската апелативна прокуратура отказа да разследва депутата от ДПС и неуспял шеф на ДАНС Делян Пеевски по сигнала на "Протестна мрежа", съобщи "Съдебни репортажи". Изданието разполага с постановлението на заместник апелативния прокурор на София Йордан Стоев, според когото жалбата на организацията срещу отказа на обвинителя от градската прокуратура Боряна Бецова да разследва Пеевски е неоснователна. Стоев е бивш следовател в Столичната следствена служба (от 1994 г. до 2006 година), където когато не е депутат на работа се води и Пеевски.
Стоев заключва, че проверката, извършена от Бецова е пълна, всеобхватна, като е изяснила фактическата обстановка и е интерпретирала "правдиво" всички факти, докато в жалбата на един от активистите на "Протестна мрежа" Николай Стайков аргументите са изложени "хаотично и неподредено". За заключенията му е бил необходим месец и половина.
Сигналът на "Протестна мрежа" беше внесен в края на февруари 2014 година и беше за организирана престъпна група между Цветан Василев, Делян Пеевски и бившия тв водещ Николай Бареков. В него се съдържаха съмнения за множество престъпления. Като пряк резултат бяха установени нарушения в работата на отдел "Банков надзор" на БНБ, а ръководителят му Цветан Гунев е обвиняем за престъпление по служба. Основно действията на държавното обвинение бяха насочени срещу Василев, срещу когото започна и разследване за длъжностно присвояване от КТБ.
В края на януари софийската прокуратура обяви, че няма да разследва описаните данни за Пеевски, защото част от тях били опровергани от институциите, а друга част били само предположения. Авторът на постановлението - Боряна Бецова, впоследствие "случайно" получи и проверката по сигнала на собственика на сайта ПИК срещу активисти на "Протестна мрежа". Миналата седмица стана известно, че срещу Антоанета Цонева, Асен Генов, Константин Павлов и Николай Стайков е започнала пълна данъчна проверка. Прокуратурата и лично главният прокурор Сотир Цацаров защитиха действията на Бецова.
В жалбата на "Протестна мрежа" срещу отказа на прокуратурата да провери Пеевски, пишеше, че Бецова е нарушила задълженията си, като не е подложила на обстойно изследване и обсъждане всички представени в сигнала и публично достъпни данни и доказателства, както и допълнително събраните в хода на проверката".
Прокурор Стоев приема, че колежката му е била пестелива в изводите си дали съществуват оперативни разработки срещу Делян Пеевски, записва, че по-долната прокуратура правилно е анализирала "фискалното поведение" на компаниите, посочени в сигнала, като свързани с Пеевски и уточнява, че държавното обвинение не би могло да изземе функциите на НАП и лично да извърши проверка, макар изводите от ревизиите на данъчните да не обвързвали прокуратурата в преценката й дали е извършено престъпление срещу фиска.
Няма проблем и с начина, по който Пеевски се е сдобил с допуск до класифицирана информация
В постановлението на Апелативната прокуратура се разглежда и въпросът за допуска до класифицирана информация на неуспелия шеф на ДАНС. През 2013 година градска прокуратура е извършила проверка за проучването за надеждност на Пеевски, която завършва с извод, че няма нарушение от страна на служители на ДАНС.
Установено е, че това проучване е било "улеснено" от "факта, че в предходни периоди "неколкократно е било извършвано проучване" на Пеевски и той е получавал достъп както до национална, така и до чуждестранна класифицирана информация.
Прокурор Стоев допълва, че в закона няма минимален срок за проучването, а само максимален, затова приема, че нормативната уредба е спазена. "Освен това е посочено, че Делян Славчев Пеевски е следвало да има съответния достъп до класифицирана информация преди евентуалното му избиране за председател на ДАНС", записва още прокурор Стоев. Апелативната прокуратурата също не смята, че трябва да бъде обсъждан въпросът с какви средства депутатът е закупил три имота в периода 2002 до 2004 г. Отхвърлени са и доводите за неправилност на постановлението на СГП заради липса на проверка на какво основание Пеевски е ползвал имоти, собственост на юридически лица и относно разноските му за охрана.
От постановлението на прокурор Йордан Стоев става ясно, че Пеевски е поискал становище от Сметната палата (чиито състав беше сменен от ДПС и БСП по времето на кабинета "Орешарски") за това дали трябва да декларира даренията, които получава от майка си. От Сметната палата са отговорили, че според тяхното тълкуване на закона това не се налага, защото "се приемат като семеен разход, при който няма наличие на конфликт на интереси."
Въпросното становище Пеевски е изпратил до държавното обвинение през февруари и то безкритично е възприето от прокурор Йордан Стоев.