Личните ни данни - съвсем подробни или пък част, най-дръзко се точат отвсякъде. И се разполага с тях на който както му е удобно. Алъш-веришът върви като по сергиите на Женския пазар. Тези на практика кражби на имената, на ЕГН, на всичко и от личната карта, на лични телефонни номера, се случва непрестанно, безпроблемно и безнаказано.
Обществена тайна е, че големи известни компании с лъскав имидж си разменят, продават, подаряват лични данни на клиенти. Ако не си имал никакъв досег с някоя фирма, не е никаква гаранция, че няма да ти звъннат от нея на личния телефон, ще те потърсят по име и фамилия, ще знаят дори рождения ти ден и ще те подложат „на обработка" като потенциален клиент за продуктите им, без изобщо да си искал това. И без никакво неудобство, че не ти си им предоставил твои лични данни, с които те видимо разполагат. Банки и мобилни оператори също са сред разпространителите на лични данни.
Кой ли не ни иска името, ЕГН-то, телефона, точния адрес. Без изобщо да сме сигурни къде и в кого ще попаднат и как вече новият им „собственик" ще разполага с тях. Дори в магазина искат всички тези данни, за да предоставят карта за пазаруване с отстъпки на клиентите си например. Или да участваш в томбола и да спечелиш чисто нова кола.
Големи фирми - застрахователни, колекторски, финансови - продължават да процедират като от времето на соца. На входа има чичко, който ти иска личната карта и започва да преписва всичко от нея в тетрадка, преди да бъде допуснат посетителят. Къде отиват „подробните описания" целенасочено или просто се въргалят тези пълни лични данни никой не казва. И хотелиери продължават да смятат, че са им на разположение личните карти на гостите или ги карат да попълват на хартия всякакви подробности.
Според запознати с подобна практика това често се прави съвсем не безцелно. По подобен начин компаниите печелят, като договарят помежду си отстъпки, ако си прехвърлят данните на клиентите. Така кражбата на имена, ЕГН, телефонни номера се превръща в доходен бизнес. Даваш си ги например при сключване на договор с банка, с оператори - мобилни, кабелни, интернет - а те ги разпродават като на сергия без твоето знание.
Банкерите раздават всичко за клиентите си и на частни съдебни изпълнители, както и на фирми - събирачи на дългове. Те от своя страна си ги менкат помежду си. Нищо че това е противозаконно и наказуемо.
Застрахователи пък са в луда конкуренция кой откъде повече лични данни ще докопа. И то на хора, които не са им клиенти, но пък биха могли да бъдат, ако стигнат до тях и лично ги убедят. Най-често убеждаването започва по телефона, а човекът отсреща се чуди откъде му го знаят.
Пресен пример от тази седмица по сигнал до „Всеки ден" разкрива безпардонния начин на злоупотреба. Млад мъж получава непоискано телефонно обаждане на личния си мобилен телефон от абсолютно непознат и неизвестен за него номер. Вдига, а отсреща женски глас му се заявява като представител на фирма „Карол Стандарт" - застрахователен и финансов брокер.
Човекът никога не е имал никакви отношения с тази компания. Но жената на телефона знае пълното му име и фамилия, както и очевидно личния му телефонен номер, който той нямал навика да дава изобщо на когото и да е.
Поискала звънящата да му предлага продукти и услуги на фирмата, която представлява. Той обаче пък поискал тя да се легитимира с името си и позицията, както и да каже откъде имат имената и телефонния му номер. Отговорът бил, че „името й не е от значение", а позицията й била „мениджър екип".
След дълги увъртания от нейна страна как и защо фирмата има лични данни, които няма право да притежава и обработва, последвал отговор, че името и телефонният номер са им дадени от друго лице. Притисната, дори казала явно измислено име на човек и негов телефон, който, разбира се, се оказал несъществуващ.
Младият мъж смята, че става дума за грубо потъкпване на закона за личните данни от страна на фирма „Карол Стандарт", от чието име се е обадила, представилата се за мениджър на екип. Той смята, че са използвани незаконно придобити личните му данни и информация. И вече е подал жалба до Комисията за защита на личните данни.
Винаги питайте за какво ви искат сведенията
Да не си предоставяме доброволно личните данни, съветват от КЗЛД. А ако някой друг от негово име е дал тази информация и с нея бъде злоупотребено, да си търсим правата. От комисията подчертават, че нито е необходимо, нито трябва за щяло и нещяло да ни искат ЕГН-то, номера на личната карта, адреса, телефонния номер.
По отношение на телефона обаче дори и банки го правят, когато просто превеждаш пари по сметка, с уговорката да имали връзка, „ако нещо не е наред".
Въпрос на лична преценка е какви сведения за нас да вписваме в разни формуляри, макар навсякъде да има графи и за ЕГН, и за телефон и др. Всеки има правото да пита за какво му искат личните данни и да откаже, ако прецени, че може да се злоупотреби с тях, подчертават от комисията.