Легенда за Благовещение вдига иманярите на крак. Според нея в нощите около 25 март златото "играе" и там, където е заровено имане, се появява огнено сияние. Така шансовете да бъде открито се увеличават, пише в. "Телеграф". "Софийски джипове с непознати мъже обикалят от няколко дни по горските пътища. Най-вероятно са дошли да дупчат и да търсят някое от митичните турски хайдушки съкровища, заровени в Балкана. Всяка пролет по това време иманярите започват да шетат наоколо", твърдят хора от селата в община Елена. Старци се кълнат, че понякога са виждали как дълбока в планината през нощта свети нещо като огромен огън и вярват, че там има заровено злато. Те разказват също, че са виждали на много места в Балкана издълбани знаци, които явно водят към закопани стари съкровища. За да ги разчете човек обаче, трябва да се сдобие с иманярска карта. В този район открай време се търси златото на бейове и войводи. Според иманярския фолклор по време на Руско-турската война от 1877 г. голяма част от турските големци тръгнали да бягат за Цариград. Натоварените на коне и катъри скъпоценности обаче тежали и забавяли пътуването им. Ето защо много от тях решили да зароят златото в планината и след време , като свърши войната и се върнат отново, да си ги приберат. Вярва се, че тук е скрито и митичното съкровище на Вълчан войвода. Според различните легенди мястото, където то било закопано, е различно - от Централна Стара планина до Странджа и дори Черноморието. С не по-малка стръв иманярите издирват и съкровища от Средновековието. Фактът, че никой досега не е открил златото на царете от двете търновски династии - Асеневци и Шишмановци, побърква местните търсачи. Според една от най-разпространените легенди златото на владетелите от Втората българска държава при настъпването на турците е било хвърлено в тесен кладенец точно пот Патриаршията на върха на крепостта Царевец. Там обаче иманярите не могат да се промъкнат и да копаят. Златотърсачи атакуват и други райони на страната. Част от средновековната крепост край пазарждишкото село Баткун е разкопана от иманяри. Най-вероятно са ровили за монети в античното селище, което датира от 6-14 век, предполага археоложката Любка Тодорова от Регионалния исторически музей в Пазарджик. Когато тя заедно с колегите си отишли на обход на обекта, се натъкнали на огромна бразда, изкопана с кирки, с дълбочина 70 см. Цялата крепост била надупчена.
